Атаката на клонингите - следваща финансова криза...

Доколкото ми е известно, никъде сред близо 2300-те страници на закона за реформа на Уолстрийт и защита на потребителите - и сред стотиците предложения за нови регулации, няма нищо, което да ограничава клонирането на хора. А това се оказва, че може да бъде нещо лошо.

Наскоро вниманието привлече изследване отпреди почти десетилетие за икономическите ефекти на човешкото клониране, дело на френски професор по икономика. Докладът от изследването твърди, че вместо появата на армия от низши клонирани работници или войници, както се предсказва в "Прекрасният нов свят" на Хъксли или "Междузвездни войни", клонирането ще доведе до все по-умели работници.

Нещата опират до парите

Това се дължи на факта, че възвращаемостта от клонирането на хора, които могат да спечелят много пари, ще бъде по-висока от тази от клонирането на обикновени хора. И когато става дума за клониране, нещата опират до парите - точно както и всичко останало. Нещо повече, вероятно богатите ще са единствените, които ще могат в началото да си позволят да се клонират.

Резултатът, поне в началото, ще бъде рязък възход на и без това притеснителните ни нива на неравностойност на доходите. Клонингите ще печелят все повече и повече пари, а тези от нас, които се възпроизвеждат по старомодния начин, вероятно ще имат все по-бедни потомци.

Наскоро Барбара Кивиат написа две публикации на тази тема в своя блог - как неравенството на доходите е допринесло в голяма степен за финансовата криза. Така че направете си сметката. Ако клонирането води до неравенство на доходите - а неравенството на доходите води до финансова криза, значи имаме проблем. Ето защо:

Един от кусурите на финансовата реформа е, че тя реално е регулация с поглед в огледалото за задно виждане. Законодателите се концентрират върху спирането на това, което е причинило най-скорошната финансова криза. Така след спукването на технологичния сапунен мехур бяха въведени нови правила, за да попречат на Уолстрийт да използва анализатори, за да лансира лишени от стойност книжа.

Начинът, по който Уолстрийт извършваше първоначални публични предлагания (IPO), стана център на внимание. И бяха въведени цял набор от правила, които да се опитат да спрат счетоводни измами като аферата Enron.

Безполезните реформи

Всички вече знаем, че нито една от тези реформи не направи нещо, за да спре последната финансова криза, провокирана не от ценните книжа, а от цените на имотите, безконтролното кредитиране и поемането на неразумни рискове от Уолстрийт.

Така че сега въвеждаме реформи, които да обуздаят рисковото поведение в банките и да регулират деривативите, които улесняват големи скрити финансови залози... И добавяме защити за потребителите, които преди всичко ще елиминират възможността да се отпускат лоши кредити.

Всичко това е нещо добро. Нито една от тези мерки обаче не решава очевидния реален проблем, за който всички би трябвало да сме загрижени, когато става въпрос за финансовите кризи: клонирането на хора.

Сурогатните майки - със заплати като на Уолстрийт?

Докладът, написан от Жил Сен-Пол, професор в Икономическия университет в Тулуза, Франция, съдържа изненадващи количества математика за тема като клонирането на хора, което - доколкото ми е известно, все още не се извършва. Той също така съдържа някои спорни идеи, като хипотезата, че сурогатните майки може скоро да получават заплати, сравними с тези на Уолстрийт.

Ако клонираните бебета имат по-високи очаквани нива на доходи, то хората ще плащат повече за създаването им. Така че раждането на клонинг е равностойно на ударно забогатяване.

Доколко реална е икономическата заплаха от клонирането на хора? Все още не особено. Като се има предвид, че финансови кризи, както твърди Джейми Даймън от JP Morgan, се случват на всеки пет до седем години, ще имаме поне още два или три кредитни срива, преди клонингите да стъпят на тази земя. Ако изобщо се появят.

Но идеята е, че въпреки че си вършим добре работата в справянето с проблемите на Уолстрийт, които доведоха до тази финансова криза, правим твърде малко, за да преодолеем социалните несгоди, които като цяло водят до финансови кризи.

Рецесиите, особено тежките такива, осигуряват средства за намаляване на неравенството на доходите. Това е, което се е случило през 40-те и 50-те години. Това обаче не изглежда да се случва този път.

Ню Йорк - според информации на The New York Times, и особено богатите жители на Манхатън, възстановява икономическото си здраве по-бързо от останалата част от САЩ. Основното решение за осигуряване на равни шансове в надпреварата за доходи са данъците и образованието.

Данъците могат да пренасят богатството надолу по стълбицата на доходите. Образованието пък може да позволи на хората да преминат нагоре по стълбицата. Докато не се заемем с тези два проблема, вероятно ще имаме още и още икономически кризи, които да преживяваме в бъдеще.

Новините

Най-четените