Най-сетне поредният епизод на телевизионното позорище „Биг Брадър Еди-какво-си" свърши.
Победители са приличащият на Фестър Адамс - Веселин Кузмов и съпругата му Ели. Живи и здрави, дано печалбата им донесе щастие.
Не мога да не забележа обаче какви океани от злъч и омраза, обилно „подсладени" със завист, се изливат по техен адрес. Какъв бил той, каква била тя, какви им били децата, кучетата и съседите.
Истината е, че причината за цялата тази злоба не е простотията или ниската култура на Веско. Нито фактът, че Ели имала снимки на синините, останали й от побой, в телефона си.
Причината е, че те в момента са победители, а хилядите дребни хорица, пишещи коментари по форуми и звънящи по радио предавания да си кажат мнението, не са. Дори може да са губещи, ако са били толкова тъпи и са пращали смс-и в подкрепа на някое друго семейство, надявайки се, че ще си поделят наградата с победителите.
А, повярвайте, такива наивници има много.
Истината е, че не можем да понасяме когато някой печели каквото и да било, а ние няма как да топнем пръстче в меда. Огледайте се, припомнете си - имало ли е в България победител, в какъвто и да е формат, в каквото и да е състезание, който да не се е удавил в море от злоба? Не, нали?
От тази гледна точка, който и да бе победил, същата злъч щеше да се излее и по негов адрес, независимо заслужено или не.
В която и да е надпревара - спортна, политическа или риалити.
Така че, честито на печелившите, дано парите им донесат щастие. Честито и на хората, които не се давят в собствената си отрова, защото са малко.
А на другите само мога да им предам думите на простия и груб Веселин: „Обичайте се!"
'Щото само с мразене до никъде няма да я докарате.
"Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша." 1875, П. Р. Славейков