Мило мое хлапенце, Дядо Коледа не е реален човек, не живее в Лапландия, и няма специална шейна, още по-малко пък летящи елени. Не той оставя коледните подаръци под елхата, а и те не са направени от джуджетата му, понеже и джуджета няма.
Много е странно, че ти го казвам така директно и то точно по това време. Някак си по би ме разбрал, ако беше лято и ти ядеше сладолед на плажа. И както захапваш фунийката с онова твое върховно съсредоточение, аз да ти изтърсвам новината. Тъдъдъдъмммм!
Май нямаше да се изненадаш толкова, дори щеше да оправдаеш някои свои основателни съмнения, за които си ме питал. Но сега е много неподходящ момент. Сега е краят на годината, а ти само преди няколко дни му писа писмо. Какво ще стане с желанията ти, а? Това ли се чудиш? Или ти е по-странно, защо толкова дълго татко ти твърдеше точно обратното, поощрявах те да чакаш белобрадия старец и ти разказвах за благородната му мисия. Пък после изведнъж - бум, такава личност нямало.
Какво се случва с този свят?!
Първо математиката става все по-трудна, после сладкото разваляло новоизникналите зъби, а сега и това. Още малко и ще кажа, че Батман е измислица, розови пантери не се раждат, а и аз не съм най-силният човек на земята с уникалната способност да свалям температура с поглед (както ти много добре знаеш и затова не се плашиш от проклетите настинки).
Добре де, да не се отплесваме. Засега нека се задоволим само с липсата на Дядо Коледа. Огромният въпрос е, защо, след като ние, големите, очевидно знаем това, продължаваме да се държим детински и ви лъжем, а после разрушаваме приказната кула, която най-благородната ни лъжа е сътворила.
Не можахме ли да ви го спестим или пък да започнем с нещо по-безобидно урока си по житейска искреност, ами трябваше точно с убийството на Дядо Коледа да си изцапаме ръцете. Прощавай, не се говори така, ама се ядосах за нещо.
Знаеш ли, ние, възрастните, сме много особени хора. Искаме да вярваме в доброто, но не можем, ако не го облечем в костюм. Няма значение, дали ще е черна броня с ушички и наметало, трико с паяк на гърдите или просто полицейска униформа. Обичаме маскарадите и това е.
Дори когато очакваме от някого да направи нещо хубаво и полезно за нас, очакваме да е с костюм и вратовръзка. А после се сърдим, че костюмът не бил истински. Така сме направили и с Дядо Коледа. Облекли сме доброто с червена вълнена дреха, нахлузили сме му шапка и ботуши и сме му залепили брада. Ако не е маскирано, не ни върши работа.
И вас, хлапетата, ви учим на това. Уж дрехите не правели човека, ама май баш те го правят. И в един момент си оставаме само с тях. После се сърдим на дрехите, че това в тях не било реално. Нямало супергерои, нямало вълшебници и дори онези чичковци по телевизията, които режат ленти и плискат менчета, всъщност са най-обикновени лъжльовци, ако ги разопаковаш.
Сега разбираш ли, защо и Дядо Коледа не е реален човек? Той е само обвивка, в която някога сме сложили доброто, за да ни е по-лесно да го намерим, когато имаме нужда от него.
Но, мило мое хлапенце, искам много точно да ме разбереш. Това, че Дядо Коледа не е реален човек, не значи, че доброто не съществува. О, напротив. Има го. Фактът, че все се опитваме да го облечем в костюм, само доказва, колко ни е страх да не измръзне и да не изчезне съвсем.
Затова ви лъжем и вас, макар че вие най-добре знаете, че от дрехите нищо не зависи. И това, че няма да дойде белобрад старец с елени и шейна не значи, че човек не трябва да прави добрини. Защото те не остават незабелязани, повярвай ми, никога не остават незабелязани. Дори в нищо да не са облечени.
Няма Дядо Коледа???!?!?!?!?!?!?!? Това не може да е вярно!С такъв трепет чакам всяка година един алкохолизиран дебелак да ми се пусне през комина и да го изненадам отзад!
Няма Дядо Коледа разбира се! Както и няма Дядо Великден! Само Дядо Мраз!
Като стана дума за Дядо Мраз Американчета отиват в Русия по коледа.Представете си каква била изненадата им когато се появил Санта Клаус и децата се развикалиead Morose,Dead Morose!(Дед Мороз),което означава "Навъсен мъртвец".Тогава Санта Клаус попитал "Искате ли подаръци",а децата се развикалиie!Die!Die!(Дай,дай,дай)
Малкият ми син скоро ми припомни , че преди години съм казвала, че Дядо Коледа се съобразявал с финансовите възможности на родителите. Тази изречена от мен несправедливост е изиграла ролята на ликвидатор на илюзията.
Ние не празнуваме Дядо Коледа, а Рождество Христово. А че повечето от децата ни не знаят какво е Рождество Христово няма да обяснявам, но пък дядо Коледа всички го знаят, нали? И така на какво ги учим? Важен е този, който носи подаръци и изпълнява прищевки, а не този който е дошъл да даде за нас живота си и да ни научи на любов. Тъй то, нека е дядо Коледа, нека промиваме мозъците от малки.
http://www.youtube.com/watch?v=LoQYw49saqc
Първообразът на дядо Коледа е християнин свещеник, а съвременният му образ е изграден от доста богата и продължителна медийна кампания на Кока Кола. И всъщност става дума за подмяна на ценностни системи, а не за това в кой вярваме. И резултатите са налице. В края на годината хората изхарчват кой каквото спестил, някои затъват в дългове и се отдават на преяждане като за честване края на света. Всичко в името на дядо Коледа и идеалите на новото ни консуматорско общество. И това мислене е тихо и кротко възпитавано вече доста години, защото е необходимо на типа икономическо развитие. И пак ще кажа въобще не става дума за вярвания. Старият ни християнски празник е просто неподходящ вече, все пак християнството призовава към сдържаност, смиреност и отричане от земни блага (точно обратното на пищния и разточителен дядо Коледа).
Проблемът е когато правиш дадено нещо без да разбираш и знаеш защо го правиш. Проблемът е, когато нещо е важно само защото по телевизията са му пуснали реклама. Проблемът е, че хората даже не желаят да разбират, защото така им е по-добре. Никой не искам да съдя, съжалявам, ако думите са прозвучали крайно. Провокира ме един текст, че авторът отнемал на дечицата радостта и това било кощунство. Зададох си и въпросът защо пък точно дядо Коледа да им е радостта и какво му е толкова хубавото на тоз дядо доизмайсторен от Кока Кола.
Мима: " Старият ни християнски празник е просто неподходящ вече, все пак християнството призовава към сдържаност, смиреност и отричане от земни блага (точно обратното на пищния и разточителен дядо Коледа)." Чакай малко. Не искам да ти се противопоставям, но времената се менят, без да се отричат ценностите, разбира се. Ако непрекъснато отричаме "земните блага", тогава защо е нужно образованието, стремежа към професионално усъвършенстване и съпътстващия го просперитет с естествен финансов еквивалент? Това - първо. Второ - в динамичното ни ежедневие толкова ли е лошо да се съберем с най-близките си за едно-две денонощия за да се видим , порадваме, споделелим , почерпим и разменим подаръци?
Децата стават все по-умни от нас. http://www.youtube.com/watch?v=uxNrWVKX9WI
Живеем в прекалено циничен свят и мисля, че малко топлина, била тя и измислена, няма да навреди никому. Веднага се сетих за малката Вирджиния: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0_%D0%BB%D0%B8_%D0%B4%D1%8F%D0%B4%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3F Попаднах и на същото нещо миналата година в кафето: http://www.webcafe.bg/id_352684886_Da_ima_Dyado_Koleda
Навечерието на Нова Година. Дядо Мраз стои насред къщата си и грозно псува. Снежанка прегорила манджата. Джуджетата - пияни, не щат да работят. Всеки момент трябва да се тръгва да се разнасят подаръци, а торбата стои празна. Елените осрали целия двор, счупили оградата на обора и избягали. В целия този хаос Дядо Мраз се оправя сам-самичък, с един единствен помощник - едно малко ангелче. Ангелчето обаче цяла сутрин се мотае, а уж е излязло за малко само да донесе една елха... По едно време вратата се отваря, ангелчето влиза с елхичката на рамо и вeсело пита: - Къде да я сложа тая елха? Оттогава е традиция на върха на новогодишната елха да стои едно малко ангелче...
Паяче, относно първото, не винаги образоваността и професионализмът водят до положителни финансови изменения (както и невинаги това е целта). Аз като учих не съм пресмятала колко пари ще взимам после, а исках да работя нещо което да ми е приятно и в което да се чувствам полезна. А за второто, какво общо има дядо Коледа въобще с второто - колкото по-често се събирате семейно, толкова по-весело и по-добре. А дядо Коледа е една куха обвивка, лишена от съдържание. Даже в първоначалния му вариант смисълът е бил хората да си разменят подаръци (да се зарадват един друг), което е много по-хубаво от непознат, който се пъха през комина и поставя подаръци под елхата. Обезличава се цялото човечество в полза на един червен костюм. Авторът все пак греши, под костюма на политика поне има личност, под този на Коледата няма нищо (кухо, празно, лишено от смисъл).
Миме, за първото - не винаги, но е желателно, иначе какъв е смисъла? То е ясно, че всеки иска да се занимава с каквото му е приятно, но малко са щастливците, които си плащат сметките с хобито си / естествено, че хиперболизирам/. Второто - не са много възможностите да сме често с любимите си и най-важни за нас хора. Но винаги сме заедно на Коледа. За кратко. И гледаме да е пълноценно и силно кондензирано. Като преминат празниците, си вадя по малко да си разреждам и преживявам отново.
Не виждам толкова да е голяма беда, че светският символ на Рождеството е нахиленият дебел, красив , червенобузест Дядо Коледа. Отдавна сме подвластни на комерсиализирани фетиши.Това прави ли ни по-лоши? Т.е. точно това ли ни прави по-лоши? Срещу всичко ли да се борим?