На 4 май 2014 г., в 14:00 часа в центъра на Брюксел Манекен Пис ще прeпикае Бистришките баби. Ще бъде облечен в българска носия, а фон ще му стане националното знаме.
Съобщава го с апломб Фейсбук страницата на комисар Кристалина Георгиева. Препикаването на българското духовно наследство е второто наше събитие във втория европейски фестивал БАЛКАН ТРАФИК. Не знам кой и защо е назовал така този фестивал - напомня ми "славата" на Балканите в трафика на наркотици, кой е съчинил българското представяне в него, но вижте какво казва Уики за Манекен Пис.
Според някои сведения статуята е съществувала още през XV век, възможно е и от 1388 г. (...) Има предание, че (...) припомня събития от Гримбергенската война, когато люлката със сина на херцог Готфрид III Льовенски била окачена на дърво, за да може бъдещият монарх да въодушевява гражданите, а детето пикаело оттам върху сражаващите се под него войни. Според друго предание тя трябвало да напомня на гражданите за детето, което изгасило неприятелски боеприпаси, като се изпикало върху тях от градските стени.
Днешния си вид придобива благодарение на майсторството на придворен скулптор (...) Много пъти е похищавана (...). За последно е открадната през 60-те години на ХХ век, след което отново е заменена с копие.
И двете легенди правят естествена гордостта на белгийците от пикаещото момченце. Държавата и днес е монархия, начело с крал. Естествено е както толерирането на бъдещ престолонаследник, така и унизяващото надборване на неприятел. Нашият груб, жаргонен фразеологизъм за такъв израз на презрение заради нещо много глупаво, проявяващ надмощие над глупостта, е ДА ТИ ПИКАЯ В МОЗЪКА. Не къде да е, а в мозъка, символа на човешкия разум. Класическата литературна пародия на деянието е в „Гаргантюа и Пантагрюел" на Рабле - обилното изпикаване на кобилата на Гаргантюа причинило наводнение на разстояние до седем мили и препълнило ведския брод, та пикнята издавила сред писъци и викове цялата вражеска шайка.*
Традиционното еуфорично преобличане на Манекен Пис, разказва е-страницата му, доближава 1 000 пъти. Т.е. момченцето е супер успешен маркетингов продукт на Брюксел и Белгия. Кой би се отказал от толкова печеливша стратегия? И не би се постарал да разгърне потенциала й докрай!
Какво обаче печелим ние, българите, избирайки брюкселския символ да препикае Бистришките баби? В пряк и в преносен смисъл. Защото всеки, цъкал пред чучурчето, знае, че се случва точно така.
Преживявам вписването на националните символи на България в рекламната супер стратегия на Брюксел с гняв. Омерзения без любов буди у мен поредното символно оскверняване на българско ДУХОВНО наследство, официално признато от ЮНЕСКО за безценен български влог в световното ДУХОВНО богатство. Втрещява ме преоблеченото в българска носия момченце на фона на националното знаме - символ на честта и достойнството на народ с държавна история, която бележи Европа най-малко 7 (седем) века преди Манекен Пис.
Бясна съм заради скудоумната реклама на България в сърцето на Европа и на ЕС
Мечтая за мащаба и същността на Златния век на България, за държавници от ранга на цар Симеон. Възпитаникът на Магнаурската школа избрал учениците на свети Кирил и свети Методий да приюти и да покровителства. Техните дела да служат на духовността в държавата и да представляват културата й пред света. Всички, които се интересуват от темата, знаят коя школа е формирала ББ, който избра КГ да ни представлява в ЕС и пред света. Всъщност харесвах дейността на еврокомисар КГ. До оня ден.
Ще ми се да разпознавам галски разум, дълбочина и изящество при представяне на България. Замисляли ли сте се защо табелите във версайските зали на Краля Слънце са поставени долу пред камините, след като международната норма е на височината на човешки ръст и вдясно на входа? Няма как да прочетеш, ако не се поклониш! Ниско!
Искам да срещам автентично национално самочувствие, основано на реални постижения на българския свят в престижните и духовните нива на човешките потребности. Които се защитават с познание, достойнство и без верноподанически слугинаж.
Каквото сами си направим, Професоре, никой не може да ни го направи
Споделям акцента, че се самоунижаваме спрямо ЕС. Не споделям обаче тезата, че "келепирът ни" от ЕС е единствено правото на евро чиновниците да ни унижават, като сочат последните места, които заемаме в какво ли не. Последните места сами си ги печелим. Не е виновна евро мярата, че не е за нашата уста лъжица, ние следва да я постигнем, след като сме избрали да сме част от ЕС. Че сме най-старата държава в Европа, запазила името си, май е безспорно. А дълг на всички нас, най-вече на нашите държавници, политици и евро депутатите, е да балансираме везната на българското присъствие в ЕС както с интелигентно и навременно огласяване на реални минали и настоящи постижения, така и с реална практическа работа за отлепване от дъното.
Поантата на този текст е реплика към майското интервю на БНР с проф. Никола Георгиев, което прослушах през сайта на програма ХОРИЗОНТ в Деня на труда. Когато преди малко го потърсих, за да предложа линк, вече го нямаше в НЕТА. И това ако не е цензура, здраве му кажи.
С много от тезите на Професора не съм съгласна. С тезата за самоунижението обаче колкото и да не ми се иска, няма как да не се съглася на фона на споменатото българско събитие в Брюксел.
*Благодаря на доц. Гено Генов за това, че блогът му услужливо ми припомни текста, който често шокираше първокурсниците филолози на проф. Людмила Стефанова от СУ „Свети Климент Охридски".
