И на мен ми се наложи да вляза в болница. За да видя зад прозорците, където се срещат животът и смъртта, че човещината често недостига!
Да влезе човек в болница, особено ако е от провинцията, си е разход за цялата фамилия - санитарни консумативи, бельо, пижами, транспорт всеки ден, за да ти донесат пресен бульон - или каквото е нужно около операция.
Три от жените в стаята ми бяха платили по 60 лева за първичен преглед преди приемането им, въпреки че са с направление. Две от жените в стаята бяха със заеми, за да могат да влязат в болница. Другите две разчитат на роднините си.
На втория ден, след като ме приеха, изписваха две жени, които решиха да се комбинират и да поръчат на дежурните сестри пици, китайско или нещо подобно. След консултация със сестрата на стаята решиха да е китайско.
И тъкмо избраха какво да е, и влетя нацупена сестра, която дори не ни е обслужвала, и заразмахва ръка: "И месо да поръчате! Тука имаме едно пиле от една, ама то едно врабчово, на кой по-напред. И поръчайте сега, че сме гладни, не за после". И със същата начумерена физиономия си излезе.
След малко се върна, че от вълнение беше забравила банката, с която беше тръгнала (в стаята ни никой не е на системи). Жените се стъписаха и започнаха да се чудят какво да правят - общо имаха 30 лева и чакаха роднините им да им донесат пари, за да си платят таксата за престоя (~ 5 лв. на ден).
На следващия ден, Разпети петък, първия почивен ден от празниците, и трите ни сестри бяха сърдити. Едната отказа да мери кръвно. Втората се развика, че се оплакват от болка при поставянето на абокат и тръшна вратата. Третата влетя малко преди полунощ, светна лампата и се развика на една от болните, та събуди всички. Не им знаехме имената, но знаехме кой е на смяна - лошите или добрите.
Още една жена я изписват. Приготвила е бутилка "Бейлис" и луксозни бисквити за професорката. Купила ги е с парите от лихваря, силно над възможностите й е, но иска по-представително да благодари.
Дава ги - и професорката започва да й се кара: "Какво е това?! Като искате да ме уважите, ето там може да видите какво се полага, за да покриете избор на екип. Аз цял живот за боклуци работя!"
Болната жена много се разстрои, а аз и другите жени в стаята останахме ококорени! После се сетих за притчата за старицата, оставила грош в храма, но дала най-много. Защото жените в стаята даваха от недоимъка си, но от сърце.
Но друго поразява по-силно. Как най-добрите, лъчезарни и приятни хора от персонала, които винаги са внимателни и усмихнати, не си поискаха нищо! Слава на Бога, аз имах прекрасен доктор - и ако до всяко добро същество застане поне още едно...
