ГЕРБ има намерение да работи прозрачно - с тази декларация на уста мнозинството започна мандата си преди три години. Премиерът не отказва мнение по всички въпроси - от политика, през енергетика, та до спорта, реже ленти, обяснява, влиза в ролята на синя каска при всеки случай, при който властта се сблъска челно с обществените разбирания за справедливост, публикува стенограмите от заседанията на кабинета. Но когато нещата опрат до отговори по достъпа до обществена информацията, работата се закучва.
Дори един простичък въпрос за стойността на премиерските пътувания у нас и в чужбина се оказа изключителна държавна тайна. Ако, разбира се, не се смята обяснението, че Борисов сам си плащал, което звучи абсурдно. Тайна са и много въпроси, към които гражданството има жив интерес.
На практика тази власт само с няколко хватки буквално блокира достъпа до публична информация.
Особено когато данните не са в полза на управляващите или те искат да ги скрият колкото се може по-дълго. Пред публиката се развява някаква бутафорна телевизионна показност, обществото се засипва с всевъзможна информация за това как ГЕРБ даряват за бедстващите в село Бисер или Перник, как строителният министър, барабар с премиера, садят блатни кокичета и превеждат през пътя костенурки, как земеделският министър не оставя продукт с палмово масло по щандовете и прочее алабалистики.
Но опрат ли нещата до това да се разсекретят обществените поръчки за една или друга далавера, за това дали някое ведомство е получило странни дарения, кой е собственик на язовир или колко бонуси са получени в администрацията, изведнъж настъпва подозрително мълчание. Другите възможности са да се прехвърли отговорността върху някой друг или просто се скрият зад фразата лични данни, търговска или служебна тайна, класифицирана информация.
За малко повече от 3 години ГЕРБ напълно запечата входа пред достъпа до обществено значимата информация, включително и тази за изхарчените държавни пари, дошли от данъците на всички нас. Да вземем например случая с разследването на "Сега" за даренията, получавани от МВР, предизвикали съвсем обяснимо голям публичен скандал и обществен гняв. Оказа се, че призваното да ни брани от престъпността, да опазва живота и имуществото на хората от посегателства ведомство масово е взимало от разследвани или проверявани лица и фирми.
МВР използва всички средства, за да скрие данните, но когато това се оказа невъзможно, реши, че може да разтакава желаещите да научат повече по всички 28 областни дирекции на министерството из цялата страна. И всичко това гарнирано с пренебрежително отношение към питащите.
По традиция липсват и санкции при неспазването на закона от страна на администрацията, което създава чувството за безнаказаност. До този момент не е известен и един чиновник, който да е глобен за отказан достъп до информация или пък за умишлено направени спънки.
"Ползата" от това е, че преди време Програма Достъп до информация отчете в годишния си доклад повече нарушения на закона, нарастване броя на мълчаливите откази и дори неизпълнение на съдебни решения. Експертите на авторитетната организация бяха категорични, че без засилен контрол и наказания нещата няма да потръгнат. А една от основните препоръки на ПДИ бе да има по-ефективен контрол на Главния инспекторат към МС върху дейността на инспекторатите. Организацията настоява и всичко, свързано с обществените поръчки, да се публикува в Интернет, включително и договорите, които се сключват с победителите в тях.
Те смятат, че е задължително да се публикува цялата необходима информация за обсъждане на проекти на нормативни актове. Отчитат се и някои откровени злоупотреби на администрацията. Например практиката да се изисква електронен подпис при искания за достъп по електронен път, което не е записано в закона. Не са редки и случаите, когато администрации надскачат законодателя с изискването за нотариално заверено пълномощно.
Така неизбежно се стига до следващ проблем - с разноските и разходите. Наскоро стана известен скандален пример в Пазарджик, където местната администрация поиска от електронен вестник 3300 лв., за да му предостави 36 000 страници договори за обществени поръчки, без медията да ги е искала лист по лист. Възможността данните да се получат по електронен път изобщо не се обсъжда, въпреки че тази услуга би струвала скромния 1 лев.
Сериозен проблем има и с разноските по съдебните дела. Трайна е вече практиката при дела с администрацията, загубилият да поема разноските към държавата. Нещо, абсурдно за дела от обществен интерес.
Продължава и тенденцията за непрозрачност на документите, които се разсекретяват,
както и какво точно ведомствата разбират под служебна тайна. А зад нея се крие какво ли не. Това е начинът чиновници и ведомства да прикрият например доходите на роднините си. Зад служебна тайна се крият масово данни, документи и информации от обществен интерес. Властта непрекъснато се ослушва да публикува декларациите, които е длъжна да подава срещу евентуален конфликт на интереси. Декларациите за имущественото състояние са достъпни в Сметната палата, но тези за конфликт са засекретени, защото в тях имало лични данни. В това, съгласете се, няма никаква логика.
Другата хватка, по която се затваря информацията, е когато се водят дела срещу откази за информация. Тук схемата също е отработена - прави се искане, следва лавиране и удължаване на срока за произнасяне или директен, но най-често мълчалив отказ. По закон следва дело пред административен съд. То долу-горе свършва за една година. Ако съдът потвърди отказа, следва обжалване във Върховния административен съд , който насрочва тези дела за след най-рано година. После са нужни още месец-два за произнасяне. Ако някой поиска информация сега и мине по този път, ще я получи някъде към 2015 г.
Другата възможност е отказът да се отмени още на първа инстанция с нареждане администрацията да даде данните. Тя обаче или не изпълнява съдебното решение - никой на никого не търси отговорност, или пък отново отказва - този път с някакви други аргументи. Следват нови съдебни дела. А през това време мандатът току виж изтекъл.
Но за тези схеми никой не говори, те се прилагат и никой не е в състояние да пребори порочния модел. А контрата остава у обществото, което, апропо, все по-малко се забавлява от телевизионната показност на властта. И така устремно вървим към следващата година, когато гражданството ще каже дали вярва на ГЕРБ.
