Жената си спомня как Ратко Младич я гледа в очите и й обещава да пощади другите деца. Един от войниците му току-що е убил 3-годишно дете, защото плачело твърде силно.
Тя помни и арогантната му самоувереност, докато той излайва смъртоносни заповеди на войските си, които демонстрират, че обещанието му е било лъжа.
За Мунира Субашич това са двете страни на босненския сръбски генерал, който се изправи пред съда по обвинения в геноцид: измамникът и празнодумстващият тиранин.
Сега Субашич държи да види как мъжа, определял себе си като "сръбския Бог", ще се опита да се защитава, изправен пред трибунала за военни престъпления на ООН в Хага. Този път, ако той се опита да се хвали или да крещи, съдията може просто да изключи микрофона му или да разпореди да бъде изведен от съдебната зала.
И тя ще бъде там, в залата, за да стане свидетел на неговото безсилие
Тя е била в Сребреница през юли 1995 г., когато източният босненски град е превзет от силите на Младич и той е обявил завземането му за "дар за сръбския народ". Заедно с около 40 000 други жители на Сребреница, Субашич тогава е избягала в базата на мироопазващите сили на ООН край града, надявайки се "сините каски" да ги защитят.
Но Младич е изкрещял заповеди към холандския командир на базата, след което е разпоредил мъжете да бъдат отделени от жените. "Предайте оръжията си, и аз ще гарантирам живота ви," заявил той на босненските мюсюлмани - мъже и момчета, някои на не повече от 11 години.
"Можете да оцелеете, или да изчезнете." Но именно тези, които са се подчинили, са изчезнали: телата им все още биват откривани в масови гробове, разпръснати из града. Хилядите, отказали да се подчинят, са успели да избягат към свободата.
Субашич е гледала как босненските мъже са се качвали на автобуси за последен път, а войници от ООН са насочвали трафика. Тя е видяла сръбски войник да убива 3-годишното бебе с пушка - и е почувствала, че целият свят е изоставил жителите на Сребреница.
"Дори Бог ни остави сами," спомня си тя какво е мислела тогава
Отчаяна, тя се приближила до Младич и започнала да го умолява да пощади поне децата. "Ще ги пощадя, не плачи," отвръща й той. После я поглежда в очите и заявява: "Веднага щом ги разпитаме, те ще бъдат разменени." През цялото време по нейни думи "той се държеше като най-могъщия човек в света, раздавайки смъртни присъди и пощада според прищевките си."
През войната, в която загиват около 100 000 души, камери следват Младич из цяла Босна и го заснемат да издава заповеди и да празнува победите си. Видеозаписи, достъпни в YouTube, го показват как дава бонбони на децата в Сребреница, докато междувременно войниците му отвеждат бащите им за екзекуция.
В друг видеозапис той е показан как крещи на холандския командир на базата на ООН Том Кареманс, който е изправен до стената като лош ученик в кабинета на директора.
"Отговаряй на въпросите ми! Ти ли нареди на твоите войски да стрелят по моите?", крещи Младич чрез преводач. С наведена глава Кареманс потрива лице и мърмори почти недоловими за слуха отговори.
Младич пали цигара и издухва дима в лицето на Кареманс. Гласът му се засилва. Той пита холандеца дали е женен и има ли деца. Въпросът звучи като директна заплаха. В един момент изплашеният Кареманс умолява: "Аз съм само пианист. Не стреляйте по пианиста."
Това е образът на Младич, който Субашич не забравя в продължение на 16 години, докато той се укрива от международното правосъдие. Но когато сръбските власти го арестуват през май миналата година, той изглежда слаб, стар и полуизкуфял. Тя е убедена, че той се преструва на болен и изгубил паметта си.
Субашич е в залата, когато за първи път миналата година Младич се явява в съда за своята пледоария. Дори тогава той се опитва да бъде властният генерал, ръководещ шоуто. "Не, не, не, няма да слушам тези глупости," изръмжава той на съдия Алфонс Ори, когато той се опитва да му прочете обвинителния акт. Ори разпорежда Младич да бъде изведен от залата.
За първи път в живота си генералът не е този, който командва
Субашич е убедена, че Младич "ще лъже и ще отрича престъпленията си," но все пак се надява да научи отговора на въпроса, тормозил я през всичките тези години: защо?
Защо нейният съпруг Хилмо е погребан в мемориалното гробище край Сребреница, вместо да ръководи бокситовата мина в града? Защо тя вече не е най-добре облечената жена в Сребреница, ръководеща местния мол?
И най-вече, защо тя все още продължава да търси тялото на сина си Нермин? Ако не се беше случило това, тя вече би трябвало да е танцувала на сватбата му и да си е играла с децата му.
"Вместо това, в последните 17 години аз ходя от един масов гроб на друг, опитвайки се да намеря поне една костица от него," въздъхва Мунира.
Alex Todorov | 18.05.201209:17 Пълни Лъжи ---------------------------------------------------- кое са лъжи?
Аз пък трябва да кажа, че одобрявам убийствата!
Съжалявам за тази жена, както и за другите хора изгубили семействата си във време на война. Войната е ужасно нещо, което превръща хората в безмозъчни машини, а генералите им в зверове. Така е било във всяка война, така и ще бъде. Намирам за изключително неуместно под разказа за една лична драма да се нищят политически и религиозни въпроси. Тъжно е.
Подкрепям коментара на Rodrigo Diaz de Vivar, по-долу. Но ще добавя още нещо ... ние християните все пак сме доста по толерантни към другите. Докато при мюсулманите нещата са доста по жестоки. На юг от Босфора не смееш да се обявиш за християнин, щото лошо ти се пише. Докато в Европа мюслитата стават все повече. Вижте и в Македония колко проблеми си имат. Ами в Косово ... И в България ще има проблеми след години, защото мюслитата се плодят като мишки, също и циганите, а българите намаляваме. Но тук няма някой като Младич, за съжаление. Но пък ако имаше ... Хамериканците щяха да ни видят сметката, така че .... май няма спасение.
Колко омраза виждам понякога от напълно "импотентни" емоционално и психически "мъжкари", който не са виждали на живо Калашников, не са ги стреляли в Бронкс и нямат идея какво се случва в гетата в Бразилия. Минете през гореописаните две места и след това да си говорим за убийства. Колкото до нетолерантността на мюсюлманите, въобще чел ли си Корана, познаваш ли такива хора и имаш ли някаква бегла идея за какво иде реч или простовата ти душица поставя на всичко етикетите насадени от психясали атакисти. Факт е, че клането в Сребреница беше един ужасяващ акт на насилие, сравним с отношенията в концлагерите през Втората Световна война. Това е безпорно, независимо жълт, бял, червен или черен си, стига да си човек. А колкото до коментара за жабата и гьола - Що дирихме нии гяурите, да воюваме за нещо което не е наше (няма 500 години давност за нищо все пак). Защо не си знаехме гюла и когато ни клаха април месец 1876 или в Батак, после опищяхме света. Сигурно тогава други "мъжленца" като вас и държави нямащи си и идея какво е това България, са казвали "Всяка жаба да си знае гьола"
Уебкафето е създало модел за поведение при публикуването на всяка една статия: оформят се два лагера, които се хващат за гушите, обясняват си един на друг колко са прости и така докато им омръзне. И после отново на следващата статия и така да мине денят. Жалко е, че силата на навика е така огромна и не позволява този модел да бъде разрушен дори и под този разказ. Лична драма, която няма нищо общо нито с религия, нито с политика. Не коментирам уменията на журналиста преразказал историята...Ако аз бях тази жена даже нямаше да чакам съд, щях да намеря начин лично да премахна чудовището от този свят. Иначе съм съгласна с почти всички коментари, войната е зла, едните се бунтуват и е нормално другите да потушават бунтуве. Но пак казвам, ако бях тази жена, нямаше да ме интересува нито защо, нито кога, нито как...
Всъщност незнам каква е тази нация босняци. Сърби, по език , етничност, но мюсулмани по религия. Те винаги са живеели в Босна били са Сърби и Християни преди идването на Турците.НИКОЙ БАЛКАНСКИ НАРОД НЕ Е БИЛ МЮСУЛМАНСКИ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА ТУРЦИТЕ. Дори Албания е християнска. И оп от територия Босна и Херцеговина става държава, Национална при това!!!, Еми, тогава в Украйна има две нации, В Германия три, В Русия три. Българите мохамедани( не говоря за турците) са част от нацията ни не са втора нация.Но целта на Америка и Турция са други