"Певиците са друго нещо" - казва с усмивка на неудобство инж. Димитров в едно интервю тези дни, докато пламенно брани резолюционните параметри, техническото оборудването и професионалната специализация на телевизия "Планета". Няма как да не се съгласим с него и в двата случая.
Първо - медията му наистина е с безукорно качество на излъчването и покритието. И второ - естетическата стойност и общественото въздействие на транслираните обекти е друго нещо, съвсем отделна тема.
В патардията около спечеления проект по оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността" на българската икономика, двете неща се смесиха. Адептите на добрия вкус тръбят, че е неморално и безотговорно да се фаворитизира поп-фолка и допълнително да се поощрява и без това цветущото му развитие.
Гигантската бюрократична система на ЕС пък не проумява проблема ни с разголените певачки и подпомага един успешен и работещ бизнес модел. Културното значение и конкурентоспособността са обект на различни оперативни програми.
Без съмнение, "Пайнер" е флагманът на лекия жанр; той се носи с уверен ход из морето на пошлостта и атаката към него е твърде удобна, той е огромна мишена. Но ядрото на проблема е, че всъщност чалгата не е само музикален стил, който води след себе си модел на поведение. Тя е неизбежният резултат от житейския компромис, който всички ние бяхме принудени да направим, включително и самият инж. Димитров.
Удивително е, че самият той на младини се увличал по хард рок. Само че музикалният бунтар бил изместен от хитрия предприемач. За този страничен ефект на свободния пазар не бяхме предупредени, докато го жадувахме от социалистическата си клетка.
Икономическите механизми най-лесно се задвижват от посредствеността; лъскавото, елементарното и повърхностното са по-лесни за асимилиране. И много по-доходоносни, разбира се.
Абстрахирайте се за секунда от деколтетата и перхидрола на пеещите сексбомби. Чалгата като пазарен феномен отдавна инфилтрира усещането ни за стойностно.
А аргументът, с който се насажда, е, че това искал зрителят. Ето как постепенно в културен фастфууд се превърна родното кино, телевизията, книгоиздаването, дори театърът.
Водещият принцип е да привлечеш повече хора, да не ги мъчиш с размисъл, да не ги тормозиш с интелектуални усилия, а да ги анестезираш с нещо цветно и лековато.
Само допреди две десетилетия ние все още бяхме хора, които не се страхуваха да мислят (гледахме визионерската лудория "Туин Пийкс" в праймтайма и се вълнувахме точно толкова, колкото днес ни трогват турските бози или родните шаблонни сериали).
Какво се случи с нас като културни консуматори? Пайнерът ли ни е виновен или той и империята му са просто резултатът от всеобщото ни интелектуално чалгизиране?
Знаете ли, имаме ужасното усещане, че дори по силата на някакво природно чудо телевизия "Планета" спре да съществува точно в този момент, чалгата като начин на поведение ще продължи; някоя друга телевизия ще я измисли, някоя друга продуцентска къща (от тези, които са получили по-скромни, но също така сочни еврохапове) ще я възроди под формата на сериал, риалити или шоу.
Ние преядохме с компромиси и сега чалгата е напълно естественият ни обрив. И той засяга телевизията, киното, театъра, изобщо всичко, което наричаме високопарно "култура", но го бъркаме с "евтино зрелище".
Изобщо не ни е виновен Брюксел, нито инж. Димитров. Когато си заразен с посредственост и мислиш само за джоба си, значи чалгата - това си ти. Поне "Пайнер" ни предлага HD. А певиците... певиците са друго нещо.
