Правителството планира да създаде нова мегаструктура - Борд на разузнавателната общност, който да поеме координацията на специалните служби, пише "Сега" в анализ на журналиста Панайот Ангарев.Президентът няма да има представител в него.
В публикацията си той се позовава на законопроект за нов закон за националнтата сигурност, с който "Сега" разполага.
В момента те са на различно подчинение и трудно съгласуват дейността си.
В борда ще има звена за координация и анализ. Структурата ще е част от Съвета по сигурността към МС. Отделно ще бъде създаден Национален център по сигурността, който по своите функции ще бъде нещо като нова "спецслужба", подчинена пряко на премиера.
Създаването на борда е стара идея, зад която стоят вътрешният министър Цветлин Йочев и заместникът му. Те смятат, че трябва да има един център за координация, за да не се разпиляват ресурсите на службите. Като част от екипа на президента Росен Плевнелиев двамата участваха в изготвянето на първия вариант на закона на националната сигурност по времето на ГЕРБ. Той беше приет от парламента само на първо четене.
Тогава идеите на Йовчев и Маринов за създаване на "нов консултативен орган" не бяха приети, въпреки че бяха подкрепени от повечето шефове на спецслужби. Това принуди Йовчев да създаде нова работна група, която основно да преработи законопроекта на ГЕРБ. Въпреки че като опозиция от БСП и ДПС критикуваха остро написването на закон, чийто акцент да е Съветът по сигурността към правителство, в новия вариант на законопроекта се случва точно това.
Националният център по сигурността ще играе ролята на администрация, която ще подпомага премиера и съвета. Той ще бъде самостоятелна структура, подчинена пряко на премиера. От функциите му, които са описани в законопроекта, става ясно, че ще е нещо като "специална служба". Той ще се грижи за "получаване, обработка, споделяне и разпространение на политическа, икономическа, военна, полицейска и геопространствена информация от открити източници, съюзни системи, разузнавателни сведения и дипломатически канали", както и "непрекъснат мониторинг на средата за сигурност, анализ на информацията и ситуационна картина на обстановката в реално време", "прогнозиране и предприемане на мерки за ранно предупреждение за рискове и заплахи" и т.н. Не е ясно защо на премиера му е нужна подобна структура, след като всички спецслужби са длъжни да му докладват.
Националната разузнавателна служба (НРС) е запазена в сегашния си вариант.
Кабинетът явно ще продължи политиката си на свиване на правомощията на държавния глава по отношение на специалните служби. Във варианта на ГЕРБ се предвиждаше двама представители на държавния глава да бъдат членове на съвета с право на глас. Това е отпаднало от новия законопроект. Според него държавният глава или негов представител може да участва в заседанията, но без право на глас.
