Френски сенатори установиха, че бавното усвояване на европейските фондове е попречило на прехода и пазарната икономика в България и Румъния. В документ от 50 страници, цитиран от EurActiv, те оценяват, че усвояването на европарите в България "напредва бавно", а в Румъния е "далеч от изпълненото".
Изводите не звучат нито сензационно, но не и обнадеждаващо, след като наскоро България и Румъния поискаха в следващия програмен период на ЕС (2014- 2020 г.) да могат да имат достъп до по-голям финансов ресурс. Това бе едно от предложенията, с които подкрепихме т.нар. Фискален пакт на ЕС, който затяга бюджетната дисциплина в съюза. И още повече, че правителството обяви инфраструктурата за основен приоритет в новата бюджетна рамка до 2020 г.
Паричните възможности от Брюксел не са използвани правилно, така че да подпомогнат икономиките на двете последни страни-членки на ЕС. Така София и Букурещ пропускат да догонят останалите държави в европейското семейство, отбелязват още френските сенатори.
Причините се крият в липсата на опит, административния капацитет, както в корупцията и измамите. Отново е изтъкна липсата на реформа в съдебната система. В черния списък попада и тежкото наследство на комунизма - режим, който принесъл в жертва две от сегашните три поколения и който успал гражданското общество. Разбира се, кризата също придава своето отражение.
Между 2007 и 2013 г. България разполага с 6.9 милиона евро за усвояване, резултатът е 19% усвояемост. Ако се бяхме възползвали както трябва, към 2015 г. БВП на страната ни трябва да е нараснал с 9%.
Още по-плачевно е положението в Румъния - от 19.7 милиарда евро са усвоени едва 4%.
Ако не беше натискът от Брюксел, резултатите щяха да бъдат още по-плачевни, твърдят френските сенатори. В края на юни ресорният министър Томислав Дончев съобщи, че са договорени 76% от средствата и са разплатени малко над 23% . Плановете са до края на годината да бъдат договорени около 90% от парите, а обемът на изплатените средства да нарасне до 35 - 40 %.
Въпреки всички тези проблеми, докладът съдържа и леко намигване към двете държави - призив да бъдат приети в Шенген. Нещо, което все повече се отдалечава, предвид днешните изявления на еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг. Докато тя визираше политическата криза в Румъния, предизвикана от опитите на правителството да свали президента Бъсеску, Холандия и Германия ни поляха с леден душ заради проблемите с корупцията.
