При рекордно ниска избирателна активност - 25.22% Варна показа днес, че новият й кмет ще стане ясен на... балотажа на 7 юли.
Първите резултати от проведените днес частични избори показаха, че състезанието ще е между кандидата, подкрепен от БСП - Христо Бозов.
Той води с около 3% пред кандидата на ГЕРБ Иван Портних, според 100% обработените протоколи.
Бозов, подкрепен от БСП, Движение България на гражданите и още 23 сдружения, спечели 30% от гласовете.
Иван Портних взе 26.89%. Независимият кандидат Чавдар Трифонов, подкрепен от ДСБ и други десни формации, има 17.14% от гласовете, а вечният кандидат за кмет на Варна Веселин Марешки - 16.15%.
За Бозов са гласували близо 22 000 души, а за Портних малко под 20 хиляди.
Над четвърт милион с право на глас
Близо 289 787 варненци имат право да гласуват на частичните избори за кмет във Варна, които се провеждат днес. Гласоподавателите гласуват в 285 секции, за да изберат човек, който ще управлява до редовните местни избори през есента на 2015 г.
Във всички райони и населени места на територията на общината има осигурени секции за гласуване на хора с увреждания.
Изборният ден започна в 7 сутринта и завършва в 20 ч.
Деветима са кандидатите за кмет. Четирима от тях са издигнати от инициативни комитети, а партийните кандидатури са пет: Александър Йовчев (Атака), Веселин Марешки (Либерален алианс), Иван Портних (ГЕРБ), Младен Станев (Земеделски народен съюз), Радостин Морфов (Българска социалдемократическа партия).
Независимите кандидати са: Веселин Василев (управител на сдружението "Шанс за хора с увреждания"), Михаил Куликов (до неотдавна секретар на община Варна, независим), Христо Бозов (зам.-кмет на община Варна след 2007 г., независим, подкрепен от БСП), Чавдар Трифонов (бизнесмен, независим, подкрепен от ДСБ и други десни формации.
Прогнозите, че никой от тях няма да успее да спечели и ще има балотаж на 7 юли се сбъднаха.
Бюлетините печатани в БНБ
Бюлетините, осигурени за гласуването, са изготвени в печатницата на БНБ и са общо 320 000 бюлетини, като включват и изискването за 10% горница.
Звената за издаване на документи за самоличност във Варна работят днес от 8.00 до 17.00 часа.
За охраната на изборните секции в събота и неделя и обезпечаване на обществения ред в деня на вота са ангажирани 269 служители на областната дирекция на МВР във Варна.
В дирекцията на МВР е създаден оперативен щаб за управление на силите и средствата, участващи в обезпечаването на обществения ред и сигурността по време на изборите.
До частичните местни избори се стигна след като на 6 март, под натиска на протести, тогавашният кмет Кирил Йорданов подаде оставка.
Въпреки предварителните анонси, че и общинският съвет ще се разпусне, това не стана.
Не би било никак учудващо, ако изборът на кмет във Варна повтори ситуацията около последния избор на български парламент: 1) отказ на варненци да избират сред явилите се кандидати; водещ до 2) изключително слабо участие, при което изборът ще се реши от купени гласове и/или манипулации; вследствие на което 3) начело на града застава „нов Киро“ или победителят е съвсем неочакван и неуместен; и логично 4) масови протести веднага след изборите поради отказа на варненци да приемат новия кмет. Само че участието може да е и много по-ниско от това на парламентарните избори (особено при днешния дъжд), а протестите може да започнат и без да се чака първото скандално решение на новия кмет. Всъщност, може да започнат още в седмицата преди балотажа, ако и двамата получили най-много гласове са явно неприемливи. Ако стане така, то ще е потвърждение на факта, че в България днес се протестира не толкова срещу конкретни овластени личности и партии, а срещу цялостната система на властта. Включително срещу самата изборна процедура, направена така, че да осигурява възпроизвеждането на един и същ властови модел, а не реална алтернативност; отказът от гласуване (ниската активност) означава, че гражданите дотолкова нямат доверие на процедурата, че априори отказват да приемат резултата от нея, какъвто и да е той. А ако Варна все пак си избере кмет и реши да му остави време да се докаже, значи местната власт в този град е поне донякъде по-адекватна от цялостната политическа власт в страната.
@pepe: Точно така, правилно си ме разбрал. В България се протестира срещу държавата. Защото тя се е превърнала в гнездо и развъдник на групови интереси, нямащи нищо общо с интересите на нацията. Нещата са докарани дотам, че държавата не е въплъщение и опора на нацията, а паразитиращ върху нея организъм. Затова в сегашната ситуация не може да се очаква респект към държавността: това е невъзможно при тази държава, която имаме в България в момента. Хората продължават да зачитат държавните символи не защото уважават властта, която в момента се е закичила с тях, а защото искат да ги запазят неомърсени за времето, когато ще имаме истинска държавност. Протестира се и срещу демократични механизми – срещу онези от тях (например изборите), които са умишлено изкривени така, че да осигуряват възпроизвеждането на задкулисния олигархичен модел на управление. Нещата са докарани дотам, че демокрацията е декор, параван за антидемократични властови практики. Затова злокобните предупреждения на Доган, Сидеров и Станишев, че демокрацията била в опасност, са чиста проба наглост: тия индивиди и стоящите зад тях интереси толкова са се подигравали с демократичните ценности, че вече не могат да имат нищо общо с тях. Хората зачитат демокрацията заради самите себе си, не заради нейните „защитници“ от партийния монопол. Дори конституцията, която (слава богу) не е властова структура, а кодекс от от писани правила, се усеща като някак омърсена от толкова години заобикаляне, обезсилване, а на моменти – и откровено потъпкване. Затова са и призивите на част от обществото тя да се промени. Всъщност конституцията, демокрацията и държавното устройство сами по себе си нямат сериозни дефекти. Дефектите са в тази прослойка, която ги е окупирала, сраснала се е с тях и трябва да бъде изгонена оттам. Тя е това, срещу което са насочени протестите. Но тъй като тя е безлична и безформена, протестите се фокусират върху нейните крепости. Затова – да, в момента у нас се протестира (и с пълно основание) срещу държавата и демокрацията – ВЪВ ВИДА, В КОЙТО СА В МОМЕНТА. Не е приятно, и е неефективно – но при всички видове лечение на рак заедно с туморите се увреждат и здрави клетки. А днешната партийно-политическа система е рак, заразил държавата и демокрацията ни. Рак, който ВЕЧЕ не може да се премахне без щети. Днешните протести не са отказ от държава. Дори и анархистичните призиви, и утопичните гласове за пряка демокрация (ех, тая пуста Швейцария...) не са осмислен отказ от държавната структура. Протестите са просто израз на пълна резигнация, на отвращение от това, в което е превърната държавата. Ако утре някак чудодейно сегашната шайка бъде изметена и коридорите на властта се населят от смислени люде, бас държа, че викащите най-силно на протестите ще станат най-върлите защитници на държавата. Защото тя вече ще е НАША. А сега е на някакви, дето дори не ги знаем точно кои са, познаваме само машите им.