Украйна може да предприеме военни действия, ако мирното споразумение с проруските сепаратисти бъде нарушено. Това заяви президентът Петро Порошенко пред украински медии. Той посочи, че ще работи за осъществяването на постигнатите мирни споразумения в Източна Украйна.
В края на миналата седмица официалните власти в Киев и отцепниците подписаха меморандум, който предвижда създаването на 30-километрова буферна зона между враждуващите страни. Планът има за цел да подсили сключеното на 5 септември примирие, което многократно бе нарушавано.
Междувременно в Москва се проведе многохиляден протест срещу руската намеса в Украйна. Шествието е организирано от опозиционни партии и неправителствени организации. Участниците призоваха за извеждане на руските военни части от украинска територия, за разследване на фактите за оказвана принуда от страна на властите върху руски военнослужещи да се включат в бойните действия в Югоизточна Украйна и за спиране на търговската и газовата война срещу Киев.
Едва ли има разумен човек, който да допусне, че тази война може да бъде спечелена, а няма да се превърне в едно повторение на това, което се случва в Чечения, Палестина, Египет, Либия, Ирак, Афганистан....... По-силния може да има надмощие, да печели отделни битки, но не е в състояние да омиротвори страната едностранно. Затова ще поствам пълния превод на статията на Жак Атали в Slate.fr Франция, защото в тази статия, според мене, говори здравият разум: "Западаът е необходимо най-спешно да заеме по отношение на арабите, турците и руснаците точно същата позиция, която беше приета по отношение на Германия през 1945 г.: да вземе под внимание техните интереси, да не рaзкъсва връзките с тях, да им предложи съвместни проекти и им даде място в управлението на тези проекти. На първо място, що се отнася до Русия: необходимо е да се прекрати бойкотът, защото той вреди най-вече на европейците и да ги привлече във борбата срещу радикалния ислям която тя води ежеднвно в Кавказ. Както се случва и в отношенията между хората, така и между нациите, унижението може да доведе само до необмислени постъпки, нови войни и конфликти. Затова е много важно да не се унижават другите, да се прояви уважение към тях. Ако не ни се отдаде да избегнем унижението, необходимо е да се съхрани диалога, поне до тогава, докато униженият все още е готов за разговори и не се е превърнал в нвпримирим враг, на който само със сила е възможно да попречим да не ни навреди. Така през 1919 г. унижението на Германия с глупавия Версаилски договор, доведе до победата на нацизма, с който в последствие се наложи да се води борба.Точно така през 1995 г. унизителният отказ да се приеме Турция в ЕС я хвърли в обятията на ислямизма, който все още е умерен, но не е далече денят да се превърне във враг. По нататък. След третата война в Персийския залив разформироването на прекрасно подготвената армия на Садам Хюсеин подтикна хиляди войници и офицери за формирането на ислямски халифат, който днес се стреми да обедини под своето крило всички обидени нюсюлмани в война на живот и смърт против Запада. Не бива да се забравят и основаните върху жестокост и унижения отношения между Израел Палестина, при които едните живеят с илюзията. Че жънат победи във войната, а другите упорстват в стремежа си да унищожат еврейската държава. И накрая, сега става дума за унижението на Русия, стремежът да се изолира от останалия свят затова, защото тя не е съгласна с това, към рускоезичното население на Украйна да се отнасят като към граждани от второ качество....... Особено глупаво изглежда поведението на поляците, които са готови да направят всичко за изолациятя на Русия, така както готова на всичко беше Франция, за да изолира Германия през 20-те години на миналия век. Третата световна война може да стане естествено продължение на тази геополитика. Вече и в Вашингтон, и в Москва се изказват националистически, конспиративни и воинствени мнения, които могат да доведат до най-лошия сценарий просто по пътя на натрупване на глупостта и злобата. В действителност и от двете страни ще се намерят не малко хора, които не биха имали нищо против, ако напрежението в международните отношения се повдигне до такава степен, че да измести настрани ужасните последици от финансовата криза, създаде работа на отбранителната промиленост и да се ограби натрупаното в населението (с помощта на данъците или отлагане на плащанията по държавния дълг) в името на така наречената защита на родината, намираща се в опасност. На първо място това се отнася до САЩ, които се намират далече от бъдещите бойни полета и не се хуждаят повече от енергоресурсите на Близкия Изток и Средна азия. Те играят опасна игра с тази стратегия, която може да им помогне да преодолеят финансовата криза, но може да стане самоубйствена за Европа, която най глупавки се движи във фарватера на САЩ Франция може и е длъжна да излезе с предложение за промяна на доктрината. Тя трябва да придобие смелост да скъса със „слугинажа” на другите европейци, и както не веднъж е постъпвала в миналото, да стане главна движеща сила на политиката на уважение. Даже ако и се наложи да постои в самота. Ето и линк към статията; http://www.slate.fr/story/92169/geopolitique-humiliation