68% от българите смятат, че финансовата ситуация на домакинството им се е влошила, докато средното за ЕС е 34%, установява проучване на "Евробарометър". Повече от половината - 53%, оценяват като "лошо" личното си положение, докато за 27-те страни в ЕС средното е 30%.
Всеки четвърти в България очаква влошаване на финансите на домакинството си до май 2011 г., но песимистите са намалели спрямо есента на 2009 г., когато са били 36%.
За разлика от оптимизма, който очевидно установява проучването в ЕС, където средно 64% от гражданите смятат, че финансите на домакинството им са добре, в България така мислят само 29%.
52% от европейците твърдят, че положението с работата им е добро спрямо 34% от българите.
Проучването, чиито данни бяха огласени сега, е проведено през май - т.е. в пика на дълговата криза. За целта от TNS BBSS са били анкетирани 1000 българи при общо 26 641 жители от 27-те страни от ЕС.
Внушителните 94-95% от българите са оценили като лошо състоянието на националната си икономика и заетостта (срещу 77% и 83% средно за ЕС) и едва 4% я смятат за добра - срещу 22% средно в ЕС.
Макар че са песимисти като цяло за националната икономика, българите твърде оптимистично преценяват икономиката на 27-те - 42% я смятат за добра, докато средното в ЕС е 22%.
Разминават се и очакванията за следващите 12 месеца - в България 39% очакват подобряване и 6% влошаване в света, но средното в ЕС за двете групи е 23% и 30%. Повече от половината (55%) европейци са притеснени, че тепърва предстои най-лошото на трудовия пазар, докато българите песимисти са 30%.
Сериозни различия между българи и европейци има и по въпроса: "Необходимо ли е да се увеличи дефицитът в държавния бюджет с цел създаване на нови работни места по време на криза?". Всеки трети българин е съгласен, а 22% не приемат това да се направи, докато в Германия например "против" се обявяват 52%.
Единствените данни, които до голяма степен се припокриват и за България, и за ЕС като цяло са на въпроса "Готови ли сте сега да понижите жизнения си стандарт, за да се гарантира бъдещето на следващите поколения". Разделението в отговорите е характерно и у нас - 43% на 43%, и в Европа.
