По-малко от половината българи (43.6%) дават добра оценка за работата на МВР, а два пъти по-малко оценяват положително съда (18.7%). Това засилва страха на хората, че ще станат жертви на престъпление, и дори приемат престъпността като естествено проявление на живота в България.
Това за част от изводите на национално представително изследване, проведено миналата есен по проект на Центъра за изследване на демокрацията за оценка на общественото доверие в наказателното правосъдие. Целта му е доверието в институциите или липсата на такова да е основен фактор при формирането на наказателната политика.
"Държавата не успява да даде адекватен отговор на разпространените в обществото съмнения за политическа корупция, конфликт на интереси и злоупотреба с държавни средства в личен интерес", се констатира в анализа.
Изследването е установило, че "практиката на МВР, демонстрираща полицейски действия по залавяне на заподозрени лица и прехвърляне на отговорността за последващите решения най-често единствено върху съда, носи положителни резултати единствено в краткосрочен план".
"В дългосрочен план това води до намаляване на доверието в ефективността на МВР поради оправдателни присъди или въобще невнасяне на обвинителни актове в съда за повечето случаи, в т.ч. и за такива със значим обществен интерес", твърди изследването. Според авторите му се стига единствено до противопоставяне на институциите, а това пречи на работата им.
Изследването е показало, че ниското доверие и атмосферата на безнаказаност се подхранват особено силно от липсата на осъдителни присъди по делата с висок обществен интерес.
"Създадените очаквания за виновност от изнесените данни за сериозни нарушения и продължаващото с години протакане на тези дела, както и постановяването на оправдателни присъди по някои от тях, логично допринасят за ниското доверие на гражданите в наказателното правосъдие", заключават от Центъра за изследване на демокрацията.
