Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Цената на хляба може да надмине 1.50 лв.

Има ли зърнена криза?
Има ли зърнена криза?

Поради поскъпването на брашното, енергоносителите и т.н., цената на хляба ще продължи да расте и до нова реколта не се очертава движение в обратна посока, заяви в неделя пред БНР Георги Попов, шеф на асоциацията на хлебарите и сладкарите "Хляб за България".

В отговор на въпрос той каза, че може да се посочи "таван" на цената, "защото не се знае колко ще пораснат цените на суровините". "Мога да ви кажа например, че брашното за последните 2 седмици се увеличи с още 40 лв. на тон, което не е никак малко", отбеляза Попов.

"Освен цените на брашното, които скочиха със 100 процента от една година насам, горивата скочиха с близо 40 процента, другите суровини, които формират цената на хляба, скочиха с близо 20 процента. Така че всеки нормален човек, който разбира малко от математика, ще може да си направи сметката до каква степен това нещо се отразява върху цената на хляба", поясни той.

Според него коментираната цена от 1.40 за килограм хляб е производствена цена, на която фурната продава на магазина.

Освен поскъпването на суровините, като проблем той изтъкна и сивата икономика в бранша. По думите му тя е "над 60 процента".

"Този процент е огромен и той оказва едно изкривяващо влияние върху логиката на пазара....Но пък за потребителя това е добре, защото тази сива икономика всъщност натиска цената на хляба надолу и не му позволява да поскъпне...Колкото и парадоксално да звучи, за потребителя е добре наличието на сива икономика, защото продуктът е по-евтин", коментира Георги Попов.

Според него картелиране в бранша няма, това били просто приказки и оказване на натиск да не поскъпва хлябът. По повод обвиненията на земеделския министър Мирослав Найденов той призова да се потърси първо картел в цената на суровините, на зърното. "След като по тази логиката зърното се увеличава два пъти и отгоре, а там няма картел."

БСП предупреди, че сме в зърнена криза

Според Явор Гечев от БСП хлябът може да достигне и цена от 2 лева. В България има пшеница максимум за 4 месеца, заяви пред БНР Гечев. Той посочи, че всички преференции на земеделските производители са отнети, а по думите му 30 % от себестойността на пшеницата се формира от горивата.

Освен това фактът, че 45 хиляди производители няма да получат плащанията заради задължения към държавата, води до вторична криза в сектора.

Зам.-министърът на земеделието - няма криза

Заместник-министърът на земеделието Светла Боянова отказа да коментира цената на хляба, само уточни, че Комисията за защита на конкуренцията събира информация. Комисията все още не се е самосезирала за картелно споразумение между хлебопроизводителите за цената на хляба.

Повишение на цените има и в световен мащаб, но "ние като член на ЕС няма как да говорим за зърнена криза, при положение че запасите в ЕС са достатъчни", каза зам.-министърът.

Тя посочи, че "пазарът в България се регулира и в рамките на ЕС и би могъл да се регулира".

"На ниво ЕС последната информация, с която разполагаме е, че Европейската комисия няма да предприеме никакви мерки за намеса на пазара по отношение високите цени", каза Боянова.

По думите й на вътрешния пазар има предлагане на хлебна пшеница. "Все още разполагаме дори с пшеница, която би могла да се търгува и в рамките на страната, и извън нея, така че, около 415 хил. тона. Това е, което ни е необходимо, и това е всъщност, което остава, след като се отчете това, което ни е необходимо до нова реколта", заяви зам.-министърът.

"Произведеното количество пшеница у нас е 3.900 млн. тона, преходният остатък от реколта 2009 г. по данни на службата за зърното е 288 хиляди тона. Влезлите количества в страната са 24 255 тона, от които 21 000 са като пшеница, а останалите 3100 са под формата на брашно, информира тя.

Боянова не можа да каже на какви цени се внася. "Ние следим количествата, не цените", отбеляза Боянова.

До момента земеделският министър Мирослав Найденов категорично отрича, че България е изправена пред зърнена криза. Преди дни той заяви, че зърненият резерв надвишава нуждите от зърно, и обвини търговците и производителите в картелно споразумение и спекула с цените.

Продължава поскъпването на основни храни

И през януари продължава поскъпването на основни хранителни продукти, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Само за последния месец те са се покачили с 1,2%. По-висок ръст има при цените на брашното, млечните продукти, захарта, кренвиршите и трайния салам.

На годишна база най-сериозното поскъпване е било при някои зеленчуци. Така например чесънът е увеличил цената си със 115%, картофите - с 44 на сто. Висок ръст има и при олиото и брашното. През януари цената им е била по-висока съответно с 46 и 32 на сто спрямо януари 2010 г. Млечните продукти са поскъпнали над 20 на сто, а рибата - с 10%. Има намаление в цените на яйцата - 25%, и  месни продукти - 4%, сочат още данните на статистиката.

През последните месеци повечето от основните храни поскъпват, като основното обяснение на производители е повишението в цената на суровините - основно зърното. Очакванията са този тренд да продължи както в България, така и на международните пазари.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените