Хиляди взеха участие в 11-ия пореден ден на антиправителствени протести в столицата. Жегата и натрупаната умора казаха тежката си дума и макар демонстрантите отново да напълниха централните улици на София, броят им беше малко по-малък в сравнение с предишни дни.
Подобни прояви имаше и в други големи български градове.
Шествието мина по познатия си маршрут. То започна пред Министерски съвет, където една от колоритните агитки спретна „сватба" на мафията с политическите сили. Около тях множеството скандираше „Мафия!", „Оставка!" и „Червени боклуци!" и държеше плакати с вече добре известни послания като „Вдигайте си чуковете (и сърповете)" и „Свобода или СССР".
По пътя към Орлов мост правеха впечатление няколко ЛГБТ активисти, като една от тях държеше плакат с надпис: „Моралът и мафията нямат етнос, пол и сексуална ориентация. Омразата - също".
Едни странни "орли"
Междувременно, момчета с черни фланелки раздаваха на демонстрантите флаери на неизвестния политически субект „Народна партия", който предстои да бъде основан на 7 юли. Дизайнът на рекламния материал е любопитен - черен фон, бели букви и негативно отпечатан фрагмент от Орлов мост, разположен под заглавието „Орлов мост за промяна" и девиза „Кой ако не ний и кога ако не сега" (според оригиналния правопис на флаера - бел.ред).
„Орлов мост за промяна" се появи след февруарските протести и беше свързвана с Янаки Ганчев - един от самообявилите се за лидери на зимните протести, който успя да се изпокара с всички останали. Той беше и сред инициаторите на палатковия лагер зад Народното събрание, макар неговите жители наскоро да казаха, че са го изгонили от там. В района на Орлов мост сега има други палатки, като пред тях са наредени плакати за забрана на опитите с психотронно оръжие и подобни.
Като цяло, множеството не се впечатли особено много от новия проект на Ганчев и продължи по познатия си път - Орлов мост, НДК, бул. „Витоша" и партийните централи на БСП и ДПС. Остава въпросът какво да дойде след превърналите се в традиция протестни шествия.
За мен, целите които трябва да преследва протеста са две – непосредствена и пожелателна. Непосредствената е ясна- рехавата българска средна гражданска класа да покаже на управляващите България, че винаги щом тръгне съвсем през просото – тя ще се сблъска с протести. От друга старана същата тази гражданска класа да се опита да докаже на самата себе си, че може да бъде сила от която нещо зависи. До тук са непосредствените цели и хубавото е, че дори само това да стане факт – то никак не е малко! Пожелателна цел – пожеталната цел е гражданската енергия да роди и наложи, колкото може, някакви нови правила. Именно в контекста на тези разсъждения е абсурден въпроса-„А като се освободим кой ще турим за цар?” Ако хората имат мъдрост и сила, трябва да съзнават, че родината ни има нужда не от „нови” а от наложени правила които да се изпълняват без значение кай конкретно е оглавил правителството – все едно дали е Олигарски или Чалгарски. Протестите не може и не бива да се превръщат в алтернатива на изборите! Ако се родят предложения които да имат смисъл и полза- изпълнени са не 100 а 200% от добрите неща които на бедната ни родина могат да се случат.
По чии данни протестите се задъхват? СДВР не дава данни. Нито казват колко са били в началото, нито се знае колко са на 11-ия ден. То и пропагандата се задъхва вече след 11 дена....