През първия ден от Новата година православната църква почита паметта на Св. Василий Велики, епископ на Кесария Кападокийска.
Негова е идеята за активно милосърдие и активното добротворство като израз на Христовия закон на любовта и прошката.
Според народните поверия 1 януари е денят на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Този празник се отличава с богата обредност. Обичаите, които се изпълняват на този ден, са обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и ладуване.
На Васильовден е единственият случай, когато свинско месо се принася и кади, на нито един друг празник това не се прави. След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат: "Хайде да се ражда вино, жито, коприна, тютюн."
Тази вечер се гадае за сполуките през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните.
Ако някой кихне на трапезата, това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно. Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината.
След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от коледната вечеря се запазват.
Обичаят сурвакане е втората част от празника. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета до 10-12 годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от тях има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка.
Сурвакарите удрят с пръчката всеки от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят. Тази благословия не се пее, а се изрича. Тя се прави за здраве и изобилие във всичко. В някои райони сурвакарите пеят и песни. Навсякъде ги даряват с кравайчета, плодове, орехи, сланина.
Честито на всички, носещи имената Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина!
