Големият печеливш и голямата изненада на тези избори могат да се окажат малките партии. Това са изводите от социологическо проучване на „Алфа Рисърч" за електоралните нагласи, проведено между 28 и 30 септември сред 1 100 пълнолетни граждани от цялата страна.
Те отчитат кампанията като пасивна и доста вяла, а поведението на БСП и ГЕРБ - като на партии, чиято участ вече е предизвестена. За ГЕРБ се очаква да гласуват около 34 на 100 от имащите право на глас. БСП си запазва вота на традиционните си по-възрастни избиратели, но част от средното и по-младо поколение се преориентира към АБВ на Георги Първанов или Движение 21 на Татяна Дончева. Въпреки сериозния спад спрямо предишните извънредни парламентарни избори през 2013г., БСП остава втора политическа сила с около 19-20% от твърдо решилите да гласуват.
За ДПС продължават да гласуват етническите малцинства и се очаква партията да получи около 12% от вота на потенциалните гласоподаватели вътре в страната. За по-точна оценка на тежестта на ДПС и бъдещата парламентарна конфигурация, към тях би следвало да се прибавят и около 80-100 хил. гласа от Турция, които е получавало през последните години. При тази хипотеза, то би достигнало докъм 15%. Евентуален по-висок вот от южната ни съседка може да повлияе както на избирателната активност, така и не резултатите на партията.
Реформаторският блок гравитира около сигурните си 5.5%-6.5% подкрепа. Като проблем „Алфа Рисърч" отчита липсата на сериозен пробив в исторически силни за традиционната десница големи градски центрове.
Коалицията около партията на Николай Бареков „България без цензура" (ББЦ) потвърждава характеристиките си на силен медиен феномен. В момента той отново се връща в играта и позициите му с РБ са на практика изравнени. Предимството на РБ е, че има по-голям твърд електорат, а на ББЦ, че може да привлече по-компактни групи избиратели в определени региони, които изследванията няма как точно да измерят.
Голямата интрига, както беше и при европейския вот, се заформя при партиите около бариерата. И трите партии, които са близо до 4-те процента, Патриотичен фронт (ПФ), Атака и АБВ, бележат ръст в хода на кампанията. Коя от тях ще успее да влезе обаче е много трудно да бъде предвидено.
Най-стабилна и равномерно нарастваща изглежда подкрепата за ПФ, който ако запази настоящата си мобилизация от около 4.5% има най-големи шансове да попадне в 43-то Народно събрание.
Една седмица преди края на кампанията Атака и АБВ остават съвсем малко под 4%-та бариера, но с тенденция към ръст. Вотът и за двете формации е неустойчив и се влияе от ситуацията и региона, поради което оценяваме като по-слаби, но не и изключени шансовете им за преминаване на бариерата. Влияние върху това оказва и ориентирането на колебаещите се дали да гласуват за някоя от тези партии в дните преди вота. Ако в парламента влязат шест партии, разпределението им по мандати би било: ГЕРБ - 98-100 депутата, БСП - 53-55, ДПС - 44-46, РБ и ББЦ - по 16-18 всяка. Шестата партия, която най-вероятно ще бъде Патриотичният фронт, ще има 12 народни представители.
Тенденцията за мобилизация на малките партии обхваща и Движение 21 на Т.Дончева, което може да достигне докъм 2%. Не са изключени шансовете на „Десните" и Зелените също да се доближат до 1% подкрепа.
Очаква се в България да гласуват около 3 млн. 200 хил. до 3 млн. 300 хил. души. Избирателната активност ще бъде по-ниска спрямо изборите през 2013 година, но силна мобилизация в последните няколко дни и неизвестният брой гласуващи в чужбина може да промени тази тенденция.
