Първите парламентарни избори с възможност за пренареждане на листите чрез преференциален вот се оказаха задача с повишена трудност - както за кандидат-депутатите, така и за немалка част от избирателите, а както става ясно - и за служителите на секционните избирателни комисии.
Според последните промени в Изборния кодекс - всеки кандидат, събрал над 7 на сто от предпочитанията, отбелязани в неговата листа (на партия или коалиция), може да бъде изместен напред в разпределението на мандатите.
За разлика от Европейските избори, при които разместването засягаше и водачите на листите, този път рокадите стигат само до втората позиция.
Собствена кампания с преференция
За някои преференциалното гласуване беше шанс да се противопоставят на партията си и да изведат името си на нежелани от ръководството предни позиции. Такъв беше случаят със социалиста Георги Кадиев, който беше поставен на неизбираемото 9-то място в листата на БСП за София-23. Той беше сред социалистите, повели активна преференциална кампания, заради които дори се появиха слухове за червен инструктаж да се забранява агитацията за отделни личности.
Кадиев вече се похвали, че малко над 18% от гласувалите за БСП в този район са отбелязали и неговия номер в полето за преференции. За този резултат той се позовава на достъпните в сайта на ЦИК сканирани протоколи на избирателните секции.
Подобна е ситуацията и с друг червен политик - Весела Лечева беше сложена на дъното в листата на „БСП лява България" за Велико Търново, но благодарение на преференциалния вот тя се е изместила от 16 до 2-ро място. Възможно е обаче все пак Лечева да остане извън парламента, защото още не е ясно дали БСП ще получат 1 или 2 места.
При Реформаторския блок също има разместване чрез съзнателна преференция. Третият в листата на РБ за 24 МИР - София ,Мартин Димитров отново влиза в парламента. Победата е сладка, защото бившият председател на СДС измества вътрешно-коалиционния си конкурент Гроздан Караджов, зад когото публично застана Иван Костов.
Мандатът на Димитров е сигурен дори без преференция, тъй като Реформаторският блок вкарва трима депутати от 24 МИР, но все пак персоналният избор има значение, особено в политическа формация с над 50% преференциален вот.
Неочаквани размествания
След изборите за Европейски парламент на 25 май беше отчетено, че гласоподавателите на партиите масово са се презастраховали, като са маркирали едновременно номера на партията в интегралната бюлетина заедно със съответстващия й номер в полето за преференции, без да осъзнават, че пренареждат подредбата на кандидатите в листата. Накрая го отнесе Сергей Станишев.
А високият преференциален вот на парламентарните избори се оказа втори епизод на "изненадата" от евровота - т.нар. "феномен 15 - 15".
Сигнал за рокади заради съвпадение на номерата на листата и преференцията вече дойде от Стара Загора.
Тамошният кандидат No. 22 в листата на "БСП Лява България" (също номер 22 в бюлетината) - Диана Михалева ще влезе в 43-то Народно събрание на мястото на втория в червената листа - Георги Гьоков.
28-годишната Михалева, лидер на младежката организация на БСП в Стара Загора, е получила 1605 преференции срещу 1222 за Гьоков, бивш депутат от "Коалиция за България" в миналия мандат.
Подобен е и случаят във Варна, където Алеко Атанасов - 18-ти в листата на Движението за права и свободи (под номер 18 в бюлетината) - вероятно ще измести дългогодишния областен лидер на ДПС Ерджан Себайтин.
ДПС получава два мандата от 3 МИР - Варна, а рокадата означава, че Себайтин няма да влезе в Народното събрание, въпреки че е поставен на избираемо място след водача Йордан Цонев.
При ГЕРБ шега изигра номерът 9/9, заради който Даниела Саваклиева от ГЕРБ е изместена от второ на трето място в благоевградската листа на партията от Кирил Котев - девети в листата на ГЕРБ за града.
Недействителни бюлетини
Оказва се, че в новото Народно събрание има и цяла нова политическа формация - тази на призрачните избранници от недействителните бюлетини. И въпреки дописването на футболиста Козмин Моци в някои от бюлетините, в реалността той няма да влезе в парламента.
Общо над 206 000 гласа потъват с недействителните бюлетини - или повече от гласовете на някои избирателни райони. Само за сравнение, на евровота недействителни бяха около 120 000 бюлетини, или почти наполовина.
Докато голяма част от тях могат да се възприемат като протестен вот, други свидетелстват за непознаване на изборните правила. Въпросът е обаче дали и преференцията не е оказала влияние. Оказва се, че на много места избиратели са отбелязвали с хикс само в кръгчето (за преференция), но не и в квадратчето (партията, за която да отиде гласът им). Справка за Пловдив показва, че в града близо 10 000 бюлетини са невалидни с грешка именно при отбелязването на преференциалния вот.
ГЕРБ например губи гласове от много бюлетини, в които номер 9 е зачертан само в кръгчето, като от подобен проблем са засегнати и социалистите.
Къде ми е преференцията?
Преференцията е затруднила на много места и представителите на самите секционни комисии, което поставя и въпросът доколко добре самите те са били подготвени за работа с преференциалния вот. Докато на европейските избори кандидат получаваше преференциален вот само ако срещу името му има отметка, в този случай липсата на преференция се счита за вот за водача.
Затова и гласуването с предпочитание за кандидат е довело до 80 на 100 сгрешени протоколи от Стара Загора например.
Междувременно десетки граждани обявиха в социалните мрежи, че при проверка на протоколите, преференциалните им гласове не са зачетени. Кандидат-депутатът от Реформаторския блок Иво Божков написа във Facebook, че преференциите на поне десетина души в негова полза не са били отчетени, а реално неотчетени са вероятно няколко десетки повече.
И ако това се случва в София и Благоевград, със сигурност в останалите избирателни райони грешките са не по-малко. Единственото, което могат да направят гласувалите с неотчетен глас обаче е да пуснат жалба до РИК и да чакат отговори дали е допусната грешка при преброяването им.
Все още обаче не знаем какъв процент на недействителните гласове се дължи на неинформираност и объркване сред гласоподавателите.
Изводите, които могат да бъдат направени от последния вот, говорят, че партиите с малки номера в жребия на ЦИК трябва да имат едно на ум за казуса 15/15 и да избират внимателно кой кандидат на коя позиция слагат.
Или просто всички да се стремят достатъчно добре да разяснят преференцията - не само на избирателите, но и на преброителите.
