Гърция е между чука и наковалнята. Въпреки уверенията на премиера Папандреу, че няма да се наложи, Атина все пак задейства паник-бутона, като официално поиска да й бъдат отпуснати милиардите от ЕС и МВФ за тази година. Германия, която заедно с Франция е най-големият донор на европейските заеми, се запъна и поиска още мерки за свиване на разходите и допълнителни гаранции.
През април беше договорено страните от еврозоната заедно с МВФ да отпуснат до 45 млрд. евро помощ на Гърция тази година "при поискване". 2/3 от парите осигурява Европа, а останалите една трета - базираната във Вашингтон международна финансова институция.
Премахването или намаляването на 13-а и 14-а заплата в частния сектор на Гърция, както и намаляване на минималната заплата, която е 780 евро, са на масата на преговорите между гръцкия кабинет и мисията на МВФ и ЕС, която е от миналата сряда в Атина.
А протестите в южната ни съседка не спират. Във вторник стачкува градският транспорт в Атина и Солун, на 1 май и 5 май са предвидени огромни протестни демонстрации. Към недоволните се присъединиха вече и военните пилоти.
Според министъра на труда Андреас Ловердос премахването на тези две допълнителни заплати, които включват премии за Коледа и Великден, би било катастрофално решение за работещите, пазара и осигурителните фондове. Ловердос хем казва, че министерството е твърдо против подобни решения, хем - че единственият път за оцеляване на Гърция е прилагането на програмата за стабилност и допълнителните мерки.
Освен това МВФ настоява за незабавни промени, свързани с вдигане на максималната пенсионна възраст, ускоряване с 2 месеца на въвеждането на допълнителна вноска за пенсиите над 1400 евро, премахване на колективните трудови договори, сваляне на прага на допустимите съкращения в едно предприятие, както и намаляване или премахване на 14-а заплата.
Всички тези нови ограничения идват след пакета от мерки, задействан от правителството на Папандреу през март, който сви заплати и бонуси, увеличи данъците и вкара нови.
Три сценария и само един почти добър
След молбата на Гърция за задействане на механизма за подкрепа на ЕС и МВФ гръцката икономика е изправена пред три сценария - оптимистичен, лош и кошмарен, пише гръцкият вестник "Вима".
Според оптимистичния Гърция ще може да получава финансиране отвън, а „Светата Троица" (МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка) няма да искат допълнителни мерки за 2010 г.
Лошият предвижда Гърция да не може да вземе заеми от пазарите, а програмата за стабилност и развитие дерайлира. Кошмарният сценарий би означавал пазарите да приемат, че Гърция е фалирала, да се наложи предоговаряне на дълга и кризата да се прехвърли и към други страни от еврозоната. Сред най-застрашените са Португалия и Ирландия.
Европейският съюз ще запази стабилността на еврозоната, въпреки бюджетната криза в Гърция, заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой. По думите му бюджетните трудности на Гърция, чийто публичен дълг надмина 300 млрд. евро, а дефицитът е близо 13% от БВП, са сериозен тест за 27-членния блок, но той ще остане незасегнат.
„Моето впечатление е, че ще запазим стабилността на еврозоната", каза Ван Ромпой.
Ръководителят на МВФ Доминик Строс-Кан заяви, че има желание да ускори съвместния пакет с еврозоната в помощ на Гърция, според който Атина ще получи до 45 млрд. евро.
Но Германия е все по-малко ентусиазирана. Именно германската канцлерка Ангела Меркел и Бундесбанк настояха заемите да се отпускат при високата лихва от 5%, за да бъде "стимулирана" Гърция да се справи по-бързо.
Италианският външен министър Франко Фратини обаче изрази безпокойството си относно "германската безкомпромисност". По думите на Фратини, може да възникне необходимост от среща на върха на ЕС, посветена на този въпрос.
Германия: Преди да дадем парите, Атина трябва да заслужи доверието ни!
Германската "лепта" в европейската помощ от 30 милиарда за Гърция е най-голяма - около 8,4 милиарда евро. От Франция се иска да предостави 6,3 млрд. евро.
Германският външен министър Гидо Вестервеле предупреди, че Берлин се противопоставя на отпускането на финансовата помощ на Гърция, без Атина първо да представи заслужаваща доверие програма за намаляване на дълга си.
Гърция е подложена на натиск за допълнително намаляване на бюджетния дефицит, коментира авторитетният „Файненшъл таймс". Изданието отбелязва, че МВФ и еврозоната са поискали от Гърция да изготви подробни програми за намаляване на бюджетния дефицит през следващите три години като предпоставка за отпускане на помощта.
Германия ясно даде да се разбере, че първо трябва да бъде постигнато споразумение между гръцкия кабинет и МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка, преди да бъдат одобрени заемите от 45 млрд. евро за първата година от тригодишния спасителен механизъм. Министърът на финансите на Германия Волфганг Шойбле подчерта, че не е взето окончателно решение за предоставянето на 30-те млрд. евро от еврозоната. Германски политици от опозицията дори поискаха Гърция да бъде изключена от еврозоната.
Британският "Таймс" обаче коментира, че се в същото време се засилват опасенията, че помощта за Гърция може да не е достатъчна, за да се „спре заразата" в еврозоната.
