Първо Европейската централна банка, по-късно и БНБ порязаха спорното намерение на Симеон Дянков и кабинета да вземат пари от Сребърния фонд, за да ги вложат във вътрешен държавен дълг. Във фонда, където се натрупваха парите за пенсии на следващите поколения българи, има близо 1.8 млрд. лева.
Европейската централна банка (ЕЦБ) излезе с критично становище по решението на правителството да вложи пари от Сребърния фонд в държавни ценни книжа. Срещу тази идея възразяват от самото й лансиране и от БСП, и от Синята коалиция.
"Подобни действия може да доведат до изкривяване на пазара, нарушаване на конкуренцията и непряка дискриминация, което ще противоречи на договора ни за присъединяване към Европейския съюз", пише в становището, публикувано на сайта на банката.
От ЕЦБ съзират дискриминация в текстовете на проекта, тъй като те предвиждат инвестициите на Сребърния фонд в чуждестранни ценни книжа да става само когато те имат инвестиционен кредитен рейтинг, присъден им от рейтингова агенция, а за българските ДЦК няма такова изискване.
Подчертано е, че основната цел на фонда е да гарантира устойчивост на пенсионната система. От ЕЦБ припомнят, че по закон средствата от Сребърния фонд са самостоятелна част от държавния бюджет, а прехвърлянето им към общественото осигуряване не може да стане преди 2018 г.
В позицията на ЕЦБ се казва още, че ако фондът купи предвидените обеми ценни книжа, изключително на първичния пазар или на вторичния пазар, цените и доходността им няма да отразяват истинското състояние на българската икономика и позицията на публичните финанси на страната.
Освен това някои инвеститори биха могли да спрат да участват на пазар на дългови ценни книжа, доминиран от фонд от публичния сектор, който е под контрола на емитента. Това би ограничило дълбочината и ликвидността на този пазар.
От ЕЦБ посочват и че България има задължения по изпълнението на критерия за дългосрочни лихвени проценти, което ЕЦБ наблюдава отблизо. Възможното изкривяване на пазара на ценни книжа, може да подкопае доверието и точността на изпълнението на критерия за дългосрочни лихвени проценти.
В отговор Дянков е пратил писмо до гуверньора на ЕЦБ Марио Драги, публикувано на сайта на МФ. От него става ясно, че той е твърдо решен да изпълни намерението си.
БНБ настоя законопроектът да се оттегли
БНБ настоя правителството да оттегли предложенията си за промени в закона, уреждащ управлението на Сребърния фонд, се казва в официално съобщение на централната банка.
Тя предлага проектът, изготвен от Министерството на финансите, да бъде подложен на "задълбочена дискусия между министерството, БНБ и Комисията за финансов надзор - институциите, носещи отговорността за макроикономическата и финансовата стабилност и за регулирането и надзора над финансовите институции и пазари в страната". От централната банка подчертават, че подобна дискусия досега не е била провеждана.
Милен Велчев с градивна критика
Според ЕЦБ намесата на Сребърния фонд на ограничения по обем пазар на българските ценни книжа ще го изкриви и ще доведе до непазарно образуване на лихвите. Това заяви по ТВ7 бившият финансов министър Милен Велчев. В момента той е представител на руската банка ВТБ у нас.
Според него намерението на вицепремиера Симеон Дянков да вземе парите от фонда и ги инвестира в ценни книжа ще доведе и до вторичен ефект да се постави под съмнение доколко България изпълнява критериите за присъединяване към еврозоната. "Това мнение навява усещане, че ако Сребърния фонд инвестира сериозно на този пазар има опасност Европейската централна банка да откаже да признае, че страната изпълнява критериите за членство в еврозоната", заяви Милен Велчев.
Парите от Сребърния фонд са от продажбата на държавни предприятия и са предназначени за плащане на пенсии. Финансистът призова правителството да върне "швейцарското правило" за индексиране на доходите на възрастните. Според него е била грешка премахването му. Милен Велчев препоръча още Дянков хубаво да прочете становището на ЕЦБ за оперирането с парите от Сребърния фонд.
"Виждаме, че правителството е на път да овладее дефицита, който имаше в първите една-две години, коментира още Велчев. Ако управлявах не политически, за операцията щеше да се чуе в деня в който операцията по дълга се проведе. Тогава тя се организира няколко месеца и когато влезе в НС кампанията беше проведена по образцов начин. Тогава стар дълг по брейди облигациите бяха заменени с нов дълг.
Емитираните през 2002 г. облигации изтичаха в началото на следващата година и няма нищо по-естествено да бъде емитиран нов дълг, с който да се плати старите задължения", каза още Велчев.
Междувременно стана ясно, че 0.8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ще бъде икономическият растеж на България за 2012 г.
Данните са в сравнение с миналата година, когато растежът бе 1.7%. Очаква се през следващата 2013 г. икономиката на страната ни да отбележи ръст от 1.5%.
