Отказваме се от Бургас-Александруполис и замразяваме проекта АЕЦ "Белене". Това заяви премиерът Бойко Борисов три месеца преди крайния срок, който Москва ни даде за отговор за нефтопровода.
Изявлението на Борисов идва в момент, когато Москва и София водят трудни преговори за новите договори за доставки на руски природен газ за България. Русия е безалтернативен източник на енергийни суровини за страната ни.
Новината дойде след след среща на Борисов с посланици от ЕС в резиденцията на испанското посолство. Испания председателства ЕС до 30 юни, затова посолството е и домакин на срещата.
На практика обаче още миналата есен Русия даде да се разбере, че отказ от тръбопровода няма да е проблем, тъй като съвпада и с техните интереси.
Мотивите страната ни да се откаже от петролопровода са, че част от тръбите трябва да минат през защитени местности, а и трасето е много тясно, обясни министър-председателят. Миналата есен България отложи категоричното си "да" за тръбата с мотива, че е необходимо технологично време, за да се направи ОВОС (Оценка за въздействието върху околната среда), което ще отнеме от половин до една година.
"Това е проект, който хората в Бургас не искат", заяви още Бойко Борисов. "Всички видяхме какво се случи в Мексиканския залив", допълни още той. Министър-председателят уточни, че в условия на криза страната ни няма откъде да намери пари, за да осъществи проекта.
Бургас-Александруполис трябваше да транспортира руски и каспийски петрол до гръцкото пристанище Александруполис в Егейско море.
Петролопроводът трябваше да представлява алтернативен транспорт на руския петрол, който заобикаля танкерния трафик в проливите (Босфора и Дарданелите) и създава нов път за пренос на петрол от Кавказ и Средна Азия до европейските пазари. Проблем обаче е къде в морето край Бургас ще се претоварва нефтът, който ще се кара с танкери, а те няма как да влязат в Бургаския залив. Предвиждаше се капацитетът на петролопровода да е 35-50 млн. тона годишно.
АЕЦ "Белене" под въпрос?
Под въпрос е и съдбата на АЕЦ "Белене", стана ясно още от думите на премиера.
26 милиарда евро струват четири реактора, които Турция ще построи след подписване на споразумение с Русия, посочи още Борисов. Това прави по думите му 6.5 млрд. евро на реактор.
Бойко Борисов настоява да му кажат точната цена за АЕЦ „Белене", както и откъде правителството да намери пари, за да я построи.
„Кой ме кара да задължа държавата с 26 милиарда евро, без да е ясно откъде да ги върна?", попита министър-председателят.
Той също така припомни различните цифри посочени от предишното правителство за стойността на АЕЦ "Белене" - между 4 млрд. евро, обявени в началото, и двойно повече сега. Премиерът изрази съмнение и в достоверността на тази сума. Ако се намери стратегически инвеститор за "Белене", централата все пак може да бъде построена. Засега обаче такъв няма", допълни още министър председателят.
По-късно през деня обаче икономическият министър Трайчо Трайков отхвърли твърдението на Борисов, че се замразява строителството на АЕЦ "Белене".
"Няма решение за замразяване. Има един процес, който върви за търсене на чуждестранен стратегически инвеститор. Договорено е с партньорите по проекта докато не се намери финансиране да не се извършват дейности, свързани с големи финансови средства", заяви Трайков.
Москва поиска отговор за нефтопровода наесен
Русия може да отложи за неопределено време изграждането на петролопровод през България и Гърция, ако София не приключи ревизията на проекта през следващите няколко месеци, заяви вчера руският министър на енергетиката Сергей Шматко пред Държавната Дума. Новината съобщи изданието The Moscow Times.
Възможният отказ от проекта Бургас-Александруполис вероятно ще тласне Русия в прегръдката на Турция, която налага конкурентен тръбопровод за доставка на руски и каспийски петрол до Средиземно море и Южна Европа, каза Шматко.
Русия има нужда от петролопровод, за да може да изнася своя собствен петрол, както и да печели от транспортирането на петрол от Казахстан, който смята да разшири добивите от гигантските находища в района на Каспийско море, пише вестникът.
Като се има предвид намерението на Турция поради екологични съображения да ограничи трафика на танкери през проливите, съединяващи Черно и Средиземно море, предстоящото нарастване на петролната търговия прави изграждането на тръбопровод крайно необходимо, заяви Шматко.
Гърция, която ЕС и МВФ спасиха от фалит заради външния си дълг, също призова неотдавна за осъществяването на плана възможно най-бързо в очакване на инвестиции и приходи от транзита на петрол. Атина е най-облагодетелствана от изграждането на тръбата.
"Не по-късно от тази есен трябва да бъде взето решение за бъдещето на проекта", каза Шматко пред журналисти в руския парламент. Той добави, че е напълно възможно на Русия да й се наложи може би не да се откаже окончателно, но да замрази проекта.
Държавните руски акционери в проекта - "Роснефт" и "Транснефт", които трябва да изградят петролопровода, ще спрат финансирането на подготвителните работи и ще отзоват своите служители, обяви Шматко.
На монополиста на руската нефтопроводна система - "Транснефт", принадлежат малко над 33% от проекта, почти колкото делят помежду си държавните "Роснефт" и "Газпромнефт". Останалото е собственост на България и Гърция.
В случай на отказ от тръбата през България, Русия ще активизира преговорите за присъединяване към петролопровода Самсун - Джейхан през Турция, обяви руският енергиен министър.
В Москва още нямат официално съобщение за отказ
Руската компания "Транснефт" не е полулича официално заявление от България, че излиза от Бургас-Александруполис, съобщи за ПРАЙМ-ТАСС прессекретарят на компанията Игор Демин.
"Отчитаме сигналите, че българската страна не участва много активно в реализацията на проекта, но за да се вземе някакво решение е необходимо да се получи официално потвърждение. Такова все още няма", каза Демин.
