55.6% от българските граждани са живели в материални лишения през 2010 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат, цитирани от Дарик.
По този показател страната ни е на първо място в ЕС, следвана от Румъния с 49.2% и Латвия с 46.1%. Общо 17.5% от гражданите на 27-те държави членки на ЕС живеят в материални лишения. Най-нисък е процентът им в Люксембург, Холандия и скандинавските страни - под 10%.
Над 30% от населението на България живее в остри материални лишения, както и 20% от населението на Унгария и Латвия. Само 0.5% от жителите на Люксембург, 3% от жителите на Швеция и 3% или по-малко от жителите на останалите скандинавски страни и Холандия са живели в остри материални лишения през 2010 г.
Процентът на хората, живеещи в остри материални лишения, е останал непроменен в периода между 2009 и 2010 г., като е нараснал в балтийските страни, във Великобритания, Унгария и Малта и е намалял в България с 6.9% и в Румъния с 1.2%.
Между 2010 и 2011 г. най-голямо увеличение на материално лишените хора е регистрирано в България - 8.6%, а най-голямо е намалението в Румъния - 1.6%.
През 2010 г. около 36% от населението на държавите членки на ЕС е имало затруднения да поеме неочаквани разходи. Това е увеличение с 1% спрямо 2009 г. Цели 77.5% от гражданите на Латвия са имали подобни затруднения, както и над 60% от гражданите на Литва, България и Унгария, докато в страни като Австрия, Люксембург, Дания, Холандия и Швеция те са около 25% и по-малко.
В България процентът на хората, които се затрудняват да поемат неочаквани разходи, е нараснал с 6.7% през 2010 г. спрямо 2009 г. В 27-те държави членки на ЕС най-голям процент от хората с материални лишения живеят в домакинства с един родител и малки деца - 17 на сто, а най-малко засегнати са домакинствата с възрастни хора (двама възрастни, поне единият от които е на 65 и повече години) - 4.7%, вероятно заради натрупването на трайни блага по време на трудовия им стаж и повечето възможности за спестяване.
В България и Румъния най-голям процент от материално лишените хора живеят в домакинства с двама възрастни и три или повече малки деца.
В периода между 2009 и 2011 г. процентът на хората, застрашени от бедност или социално изключване, е нараснал най-много в България - 7.5% през 2011 г. и в Ирландия - 4.2% през 2010 г.
Следват Гърция с 3.3% през 2011 г., Латвия с 2 на сто през 2011 г. и Испания с 1.5% през 2011 г.
Изгубеното десетилетие - или девалвация на лева
България е попаднала в капана на "изгубено десетилетие", посочва журналистката Холи Елиат в материал на сайта на американската телевизия CNBC, цитиран от БТА.
"До неотдавна България бе хвалена като "остров на стабилността" на фона на сътресенията в еврозоната. Но сега България "изглежда е затънала в порочен кръг от слаб растеж, мерки за бюджетни икономии и устойчиво високи равнища на държавния дълг.
В доклад, озаглавен "Изгубеното десетилетие на България", икономистите на лондонската "Кепитъл икономикс" (Capital Economics) Нийл Шиъринг и Лайза Ермоленко посочват, че корените на българските беди могат да бъдат свързани с дисбалансите, натрупани в периода на бум на националната икономика.
Докладът отбелязва, че опитите на България да възстанови конкурентоспособността си и да улесни прехода към икономически модел, насочен по-силно към износа, са били обречени, тъй като българският лев е обвързан с еврото.
"Фиксираният валутен курс на България означава, че вместо това страната трябва да понесе процес на "вътрешно обезценяване" и следователно конкурентоспособността да се възстанови чрез спад на заплатите и цените", пишат Шиъринг и Ермоленко.
"Ако страната разполагаше с плаващ валутен курс, то възстановяването на конкурентоспособността щеше да бъде постигнато чрез поевтиняване на валутата, което пък би улеснило прехода към модел на икономически растеж, насочен по-силно към износа", посочват експертите.
В случай че последваме съветите им, това означава да отвържем фиксирания валутен курс лев-евро, т.е. да падне бордът.
Икономистите посочват още, че валутният борд е надценил с около 10% българския лев, като се вземе предвид и инфлацията, а това допълнително пречи на износа.
За излизането от кризата на българската икономика пречат и връзките й с някои от най-слабите икономики в еврозоната - за Гърция и Италия отива около 20% от износа, а компании от тези страни контролират половината от банковите активи в страната.
Шиъринг и Ермоленко допълват, че дори при замразяването на заплатите в публичния сектор, номиналният им брутен растеж от 2008 г. насам е достигнал 50%, докато цените са се повишили с 15%.
Два до три пъти по-бавен ще е растежът на българската икономика спрямо пиковата 2008 г. - прогнозата на Capital Economics за тази година е за стагнация и 2-3% ръст през 2014 г.
Ако намалят бюрокрацията и корупцията, в България биха могли да привлекат инвестиции, за да постигнат поне 3-4% годишен растеж в следващите 10 години, смятат анализаторите.
