Хората, които имат право да гласуват за кмет и общински съветници, се оказаха с над 400 000 повече от реално живеещите в България. Това показва проверка на "24 часа" в избирателните списъци и данните от последното преброяване на населението.
Според предоставена от ГРАО информация имащите право да гласуват на местните избори на 23 октомври са 6 514 917 души, а на президентския вот същия ден - 6 933 748, пише авторът на публикацията Павлина Трифонова.
По данни на НСИ от преброяването реално живеещите у нас граждани над 18 г. обаче са около 6 085 000.
"24 часа" се опита да установи на какво се дължат многото мъртви души в списъците, които може да се окажат решаващи за избора на президент. Защото за да бъде определен държавен глава на първи тур, трябва да са гласували повече от половината от имащите право на глас и за победителя да са пуснати над 50% от всички бюлетини.
Според новия Изборен кодекс списъците се съставят по постоянен адрес на избирателя. Те включват лицата над 18 г., като от тях са извадени 7430 лишени от свобода и близо 7000, поставени под запрещение, тъй като имат умствени увреждания.
Освен това съгласно чл. 56 от Изборния кодекс от списъците за президентските избори трябва да бъдат заличени и имената на гражданите, които са заминали извън България 2 месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването им в ЦИК. Това става чрез подадена от МВР информация за напусналите страната.
Изненадващо от ГРАО обаче съобщиха, че не са получавали подобни данни от вътрешното ведомство и съответно не са заличавали избиратели.
На въпрос защо не са спазили изискването на Изборния кодекс от МВР разясниха следното: "В изпълнение на Регламент/ЕО/ №562/2006 на Европейския парламент и Европейския съвет в МВР е създадена организация, с която се осигурява свободното пътуване и пребиваване на граждани на държави - членки на ЕС, и техните семейства в рамките на съюза.
Българските граждани като граждани на ЕС подлежат на "минимален граничен контрол", описан в регламента, като проверките се осъществяват по метода "анализ на риска".
В този смисъл те не можели да дадат категоричен отговор дали едно лице е извън България.
В избирателните списъци за местните избори също има сънародници, които от години са в чужбина. Съгласно чл. 64 от Изборния кодекс в тях пък трябваше да бъдат заличени всички избиратели, които през последните 6 месеца преди вота имат настоящ адрес в чужбина. Оказва се обаче, че това също не е направено, тъй като масово тръгващите зад граница не информират за това общината.
Единственият вариант подобна информация да бъде набавена е при подмяна на документи за самоличност. Ако обаче такава не е правена през последната половин години, заличаване също е невъзможно. Затова и стотици сънародници зад граница продължават да имат право да избират български кметове и общински съветници, макар по закон това да не би трябвало да е възможно.
В редакцията получихме имейл от А. А. от Барселона, която разказва, че на 26 септември е изпратила заявление до българското посолство в Мадрид с искане да участва в изборите за български президент и вицепрезидент в секция в Испания.
С изненада обаче не видяла името си в публикуваните на сайта на МВнР на пожелалите да гласуват зад граница български граждани. Още повече се учудила, че продължава да фигурира в избирателните списъци във Видин, когато проверила по ЕГН в сайта на ГРАО къде е разпределена да гласува.
Сънародник, който от 1993 г. живее във Великобритания и след подадено заявление е разпределен да гласува за президент в секция в Лондон, продължава обаче да стои в избирателните списъци за местна власт в София.
Заради голямото разминаване на избирателните списъци с данните от преброяването ПП "Общество за нова България" се обърна към ЦИК с молба да разясни кои сведения за избирателите са верни. В жалбата си до изборните надзорници те посочват, че по данни на НСИ населението на Велинград е 40 707 души, а в избирателните списъци на общината има 45 108.
Говорителят на ЦИК Бисер Троянов обясни, че имащите право на глас са включени в подготвените от ГРАО списъци и данните от преброяването нямат отношение към вота. Комисията била запозната с невъзможността на МВР да предостави информация на заминалите в чужбина, които да бъдат заличени от избирателните списъци, но не е вземала решение по въпроса.
