"Отворено общество": Очакваме един от най-критичните доклади на ЕК

Трябва да се настроим за един от най-критичните доклади от ЕК, които сме получавали досега, каза пред БНР Иванка Иванова, директор на правната програма на Институт "Отворено общество".

"Всичките опити на България да прокарва външнополитическите си цели през членството в ЕС, са блокирани от липсата на значителен напредък по механизма за партньорство с ЕК. Това е най-тежката реалност, с която трябва да се съобразяваме в момента. Механизмът е много популярен в България. Направихме социологическо изследване за това как се чувстват българите по отношение на този механизъм. Механизмът има 77% обществена подкрепа. В момента нямаме такава институция, която да има такава обществена подкрепа. Хората подкрепят наличието на външен механизъм, това е обратната страна на ниското доверие в националните институции като съд, прокуратура, полиция", подчерта Иванова.

Тя посочи, че има виден проблем с комуникацията. "Правителството отказва да признае, че в България има проблеми, които ЕК се опитва да наблюдава. Двете години на подем и устрем по отношение на доклада на ЕК започват с приключването на мандата на тройната коалиция. Този устрем за положителна промяна е видим от доклада през 2010 г., когато се покачи силно активността на прокуратурата, на полицията. Това беше по положителен начин отчетено от ЕК.

Това, което виждаме през 2011 и 2012, е, че постигнатият напредък през 2010-2011 г. се оценява от комисията като крайно недостатъчен. Мисля, че и комисията, и доминиращите фактори в страната осъзнават, че сме стигнали до ръба на това, което може да се постигне като напредък в сегашната конституционна рамка", заяви Иванова. Тя посочи, че неслучайно докладът от 2011 г. на ЕК и междинният доклад през 2012 подчертават необходимостта от структурни промени, особено по отношение на ВСС, прокуратурата и полицията.

"По отношение на кадровото развитите на магистратите имаме органът ВСС. Вижда се, че наличието на външно наблюдение върху него не му пречи да прокарва скандални решения, каквито са и незаконни - като това на съдия Мирослава Тодорова. Явно механизмът не действа достатъчно добре като спирачка в тази посока. При сегашната структура на нашите власти ВСС ще продължава да произвежда такива скандални решения, ако не се вземат мерки, в посока на тази да бъде разделено управлението на ВСС и да бъдат еманципирани съдиите от политическото влияние върху съвета и от възможността прокурори да се произнасят за кадровото развитие на съдиите", категорична е Иванова.

"Отдавна не сме в положението, в което сме били в късния социализъм, когато съдът е средство за решаване на индивидуални спорове между граждани. В една демократична държава съдът е много силна властова структура и тя решава въпроси, които засягат пряко и правителството и законодателната власт и това го превръща в огромно средоточие на власт. И затова апетитите да се управлява съда със средства, които са забранени от Конституцията, са толкова изострени. Натискът да бъде постигано по-голямо политическо влияние върху управлението на съда ще бъде засилен в бъдеще", прогнозира Иванова.

"Правителството се крепи на твърдата подкрепа на независими депутати. Такова правителство трудно прави структурни мащабни промени, такива, които в момента са необходими да бъде рестартирана съдебната система. Редно е да изведем извън скоби някои обективни фактори. Последните 2 години не виждаме дори елементарно усилие да бъдат идентифицирани проблемите такива, каквито са, и да бъде предприето политическо действие за тяхното решаване", каза още Иванова.

Новините

Най-четените