Парламентарната комисия за нов Изборен кодекс съкрати значително размера на бюлетините, премахвайки имената на кандидатите от тях. Борещите се за народния глас ще присъстват на хартия само като номера - и това ще важи за бъдещите парламентарни, европейски и местни избори.
В бюлетината ще фигурира само името и номерът на партиите, а списъкът с поредните номера на кандидатите в листите ще бъде изнесен на табло пред избирателните секции и в кабините за гласуване.
Там избирателите могат да се информират предварително, ако са решили да дадат преференция на определен кандидат. Депутатите се съгласиха да заложат праг от 7 на сто от гласовете за местни и европейски избори.
Текстът трябва да бъде гласуван на второ четене от Народното събрание, както и останалите предложения за поправки в изборните правила, които настоящата власт подготвя от 8 месеца под опеката на Мая Манолова и в редовно събеседване с контраграждански организации.
Идеята за съкратената бюлетина се наложи, след като се оказа, че печатницата на БНБ няма техническа възможност да печата толкова големи изборни книжа. Така се възприе т.нар. „косовски модел", където избирателите посочват номера, а не имена.
По идея на Манолова в закона бе записано, че изборните книжа ще се печатат от БНБ, за да няма злоупотреби, както при скандала с печатницата в Костинброд.
В деня за размисъл преди предсрочния вот на 12 май там бяха открити 350 000 годни за употреба бюлетини, но съдът върна на прокуратурата обвинението срещу единствения посочен за отговорен - главния секретар на Министерски съвет Росен Желязков.
БСП и ДПС решиха да разнообразят и начина на гласуване, като за валидна бюлетина ще се счита и такава, отбелязана с тик, а не с досегашния „Х".
ГЕРБ предложиха електронно гласуване за българите в чужбина, както и запазване на обособените 31 мажоритарни мандата, както се проведоха парламентарните изборите през 2009 година.