Правителството на Бойко Борисов падна от власт заради липсата на реформи. Такава е позицията на бившия вицепремиер Симеон Дянков. В статия за Wall Street Journal той анализира икономическата ситуация в страната и Европа и защитава строгите бюджетни икономии.
Ексминистърът посочва, че предизвикалите стачна вълна високи цени на електричеството са резултат от неефективния енергиен сектор, в който непрекъснато се включвали производители на скъп ток. „Изборът беше между увеличаване на цената, за да се спаси енергийната компания от банкрут, и дълго отлагана реформа. Регулаторът избра първото", обяснява Дянков.
След това той посочва проблемите в друг сектор - здравеопазването. По думите му няколко последователни правителства се огънали под натиска на фармацевтични компании, медицински асоциации и профсъюзи за повишаване на държавните разходи за здраве. Същевременно, „ удивителните 93% от българите казват, че здравните услуги са неадекватни", пише Дянков.
Според него мерките за икономии погрешно са обвинявани за бедите в Европа. Бившият финансов министър директно обвинява президентите Франсоа Оланд и Барак Обама, бюрократите в МВФ и Брюксел и стачкуващите работници, че си представят как хората ще станат по-богати, ако държавите „отпуснат колана".
Дянков цитира данни, според които европейските икономики с най-висок растеж в последните три години (Германия, Латвия, Литва, Полша и Швеция) приемат мерките за икономии сериозно, а петте, които се очаква да бъдат най-бързо растящи (България, Естония, Латвия, Литва, Румъния) са „фискални ястреби".
За страната ни Симеон Дянков обяснява, че е заварил през 2009 г. дефицит от 4.4% от БВП. „След съкращения на държавните разходи и пенсионна реформа, която повиши задължителната възраст за пенсиониране с две години, бюджетният дефицит беше сведен до под 1% миналата година", посочва той.
Според него Европа се нуждае от мерките за икономии, защото в противен случай неефективността в някои сектори се запазва. Той прави паралел между семейния бюджет и този на държавата - едва 17% от хората биха искали да зависят от заеми по време на кризата, но цели 58% искат по-разхлабен бюджет. „Някой друг трябва да плаща сметките на правителството" е констатацията на финансиста.
Освен това, допълва Дянков, големите държавни разходи откриват повече възможности за корупция - друга причина за стачки в страни като Чехия, Словения и Испания. Търпението се изчерпва. Не само че има по-малко пари, но и държавните служители злоупотребяват с тях за своя изгода.
Финансистът посочва, че основната слабост на Европа в момента е, че много страни произвеждат и изнасят прекалено малко и на прекалено висока цена. Според Дянков причините са две - единната валута (приета при надценен курс в Южна Европа) и регулаторното бреме.
„Да предположим, че страните от еврозоната, които се възползваха от различни спасителни програми, в крайна сметка успеят да балансират бюджетите си. Да предположим, че ще са им необходими само още няколко години. И да предположим, че те го направят, като съкратят ненужните разходи и увеличат приходите. Дали това ще е достатъчно? Едва ли. Дотогава безработицата ще бъде над 25%, колкото е вече в Гърция и Испания. Народното недоволство ще е свалило или уплашило още едно-две правителства", обяснява бившия министър.
Той е категоричен, че Европа отчаяно се нуждае от план за икономически растеж, за да задвижи икономиката, но този въпрос така и не е станал централен на срещите на финансовите министри. „Винаги имаше прекалено много спешни спасителни планове за обсъждане. Прекомерно внимание се отделяше на фискалните пактове, данъчната хармонизация и банковия надзор като следващото голямо нещо", отбелязва Дянков.
