Германският финансов министър Волфганг Шойбле има идея да се назначи комисар по единната валута. Това ще му позволи да има широки правомощия над националните бюджети и решенията на Европейския парламент - ако види пробойни в националните бюджети, които не отговарят на критериите на еврозоната, новият комисар ще може да ги отхвърля.
С това авансово изказване Берлин дава сигнал, че желае по-бързо да се създаде т.нар. фискален пакт и нов договор за ЕС. 25 държави се подписаха за създаването му с изключение на Великобритания и Чехия.
Новият съюз трябва да засегне бюджетната дисциплина и координация на страните - членки и да наказва по-бързо държавите, които трупат по-голям бюджетен дефицит и външен дълг. Целта е настоящата криза да не се повтаря.
Германският министър не крие, че е привърженик на по-задълбочена европейска интеграция. Твърди, че канцлерът Меркел била предпазлива към предложенията му, но за момента те изглеждат съмнителни на фона на кризата на доверие в ЕС.
Призивите за федерализъм стават все по-чести, но успоредно с тях растат и настроенията за запазване на правомощията на националната държава. Европейският съюз страда от криза на доверие - кризата и бюрокрацията са само част от причините.
Идеята за новия пост идва в момент, когато Европейският съюз очаква присъединяването на Хърватия - това ще стане официално на 1 юли 2013 г. Най-новият член на съюза ще разполага с депутати в Европейския парламент и с европейски комисар, какъвто имат останалите 26 държави.
Шойбле твърди, че в Европейския парламент трябва да гласуват само страните, които са пряко засегнати от проблема.
Няма смисъл държави, които не използват единната европейска валута, да взимат участие във взимането на решения, които се отнасят именно за нея, аргументира се немският първи финансист.
Но това само би улеснило създаването на "Европа на две скорости", която толкова плаши малките и нови страни - членки.
Това не е първата идея на Шойбле за "ремонт" на ЕК. По-рано той предложи да се отвори място за "комисар по спестяванията", което се оказа неприемливо за вече закъсалата Гърция и някои от партньорите на Берлин.
Новината предизвика потрес
Според британското издание "Дейли Телеграф" с изявлението на Шойбле Германия заяви прекомерно високата си цена за запазването на Гърция в еврозоната и за своето съгласие за мащабни закупувания на ценни книжа от Европейската централна банка.
"Когато повдигам такива предложения, може да приемете, че канцлерът е съгласен", каза той.
Чиновници в Брюксел реагираха в потрес. "Ако това е изискването, няма да как да стане. Никой в Съвета не иска нов договор", заяви дипломат от ЕС. "Имаме фискално споразумение и достатъчна фискална дисциплина. Дори и холандците не искат комисар да им казва как да облагат и харчат", казва той.
Европейските лидери се готвят за своя първи голям дебат тази седмица (на 18 и 19 октомври) по водените от Германия усилия за пълноправен фискален съюз за еврозоната, като остават сериозни различия между Берлин, Париж и други столици по отношения на много от ключовите компоненти, пише на свой ред британският "Файненшъл таймс".
Отделен бюджет за еврозоната, единен надзор на европейските банки, обвързващи бюджетни договори за страните-членки на еврозоната и форма на съвместно гарантирани заеми за финансиране на хазната на еврозоната са в дневния ред за срещата на Европейския съвет, въпреки че на нея не се очакват решения.
След като Шойбле вече посочи, че "трябва да предприемем по-големи стъпки в посока на фискалния съюз" и призова за повече правомощия за Брюксел да налага вето на разточителните национални бюджети, срещна отпор, че подобен ход все още не е необходим.
Швеция не смята да влиза в банковия съюз на ЕС, защото не желае да покрива загубите на финансовите институции на други страни. Това заяви вчера след преговори с германския канцлер Ангела Меркел шведският премиер Фредрик Рейнфелд.
