И служебното правителство продължи политиката на необоснована и на практика незаконна намеса в пазарните отношения, като реши вчера да замрази цените на лекарствата за свободна продажба чрез промени в наредбата.
Подобна практика, но с преки договорки с отделни производители, прилагаше кабинетът на ГЕРБ спрямо цените на горива и храни. Ефектът след това беше шоково увеличение, за да се компенсират загубите.
Според приетите вчера промени в наредбата за регулиране на пазара на медикаментите пределната цена на лекарствата, които се продават без рецепта, ще може да се увеличава единствено според инфлацията в период от една година.
В момента производителите и вносителите могат да поискат максимална цена, а търговците на дребно не могат да продават медикамента над нея. От здравното министерство обясниха, че мярката е антикризисна, има социална функция и ще действа само година.
Промените в наредбата предизвикаха миналата седмица много спорове в Обществения съвет към здравното министерство и съмнения в ефекта от въвеждането й. Зам. здравният министър Лидия Нейчева оправда държавната намеса на свободния пазар на лекарствата с факта, че цените на някои медикаменти се увеличили 2-3 пъти.
Според фармацевтите обаче този ръст е точно заради прекалената и неразумна регулация, въведена от държавата в цените на лекарствата, заплащани с публични средства, и на медикаментите с рецепти. За да компенсират загубите, търговците и производителите са вдигнали цените на лекарствата без рецепта.
Преди няколко месеца след серия от законодателни промени, които включваха и намаление на търговски надценки, от ГЕРБ се похвалиха, че цените на лекарствата са намалени драстично. Но аптекари твърдят, че това е бръкнало в джоба на пациентите, които купуват медикаменти на свободна продажба.
Според Мирослав Ненчев от Българския фармацевтичен съюз не е трябвало да се допуска поскъпването на медикаменти с до 300% и е необходим анализ доколко новата регулация ще допринесе да бъдат запазени тези цени.
Шефът на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов смята, че няма как пазар за около 300 млн. лв., колкото е този на свободните лекарства, да компенсира загуби от пазара на регулираните медикаменти, плащани от НЗОК, който е за 1.6 млрд. лв. Той е категоричен, че несъгласието с административното ограничение на ръста на цените е принципно, защото няма да повлияе кой знае колко върху свободния пазар, който се саморегулира заради голямата конкуренция.
"Според международно изследване през 2011 г. средната цена на медикамент без рецепта е била 4.28 лв., а през 2012 г. - 4.35 лв. Ръстът от 7 ст. е колкото инфлацията. Така че регулацията на никого няма да пречи. Намесата на държавата на пазар, в който тя не плаща и не участва по никакъв начин, е недопустима", смята Костов.
Производители на лекарства досега не са реагирали на разпоредбата. По информация на "Сега" те също смятат, че мярката касае малък дял от пазара на лекарствата и няма да повлияе негативно на бизнеса им. Но подкрепят мнението, че въпросът е принципен и държавата не бива да се намесва в регулирането на пазар, в който не участва.
Досега държавата влияеше върху определянето на цените на лекарствата, за които се плаща с публични средства и които се изписват с рецепти. За тях се регистрира референтна стойност, съобразена с цената на съответния медикамент в 17 държави от ЕС.
Когато те се заплащат с публични средства, се определя дали се покриват 100% или част от цената. Когато става въпрос за лекарства с рецепта, има ограничение на надценката, която търговците на едро и на дребно могат да слагат.
