Управляващите продължават да съсредоточават парите на държавни предприятия в един трезор - Корпоративна търговска банка (КТБ), показва разследване на в. "Сега". В КТБ бяха съсредоточени средствата и при управлението на тройната коалиция.
Банката управлява 70% от средствата на 10-те най-големи държавни фирми, показва справка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, получена от "Сега" по закона за достъп до информация.
Най-големи суми в банки държат компаниите, чийто принципал е икономическото министерство - Българският енергиен холдинг (БЕХ), "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК, "ТЕЦ Марица-изток 2", "АЕЦ Козлодуй", Национална компания "Индустриални зони", "Кинтекс", "Булгартабак холдинг" и "Благоевград - БТ". Държавната енергетиката обаче си е там по традиция от кабинета Станишев.
Според официална справка на МФ към март 2010 г. те са имали депозити и разплащателни сметки за 621 млн. лв., от които 337 млн. лв. са по сметки в КТБ. Това прави съкрушителен "пазарен" дял на трезора при тези предприятия - 54%, при положение че огромният ресурс е вложен в общо 23 банки.
В края на октомври 2010 г. 10-те компании са намалили парите, които държат в трезори до 412 млн. лв., но делът на КТБ е още по-смазващ - 285 млн. лв., или 70%. Към този момент трезорите, в които държавните фирми са вложили средствата си, са паднали до 14.
Другите банки, в които държавните фирми са държали по-сериозни средства към 31 октомври, са Инвестбанк и Централна кооперативна банка, но в тях сумите са значително по-ниски - съответно 50 млн. лв. и 23 млн. лв., сочи още справката на МФ.
КТБ е в средата на класацията по активи на финансовите институции - на 9-о място от 24 трезора. Тя работи предимно с бизнес клиенти и почти не се занимава с банкиране на дребно. Изненадващото е обаче, че за 2010 г. КТБ е в Топ 3 на най-печелившите банки у нас. Финансовият й резултат за м. г. е +74 млн. лв., като пред нея са само гигантите на родния пазар "УниКредит Булбанк" и "Банка ДСК".
През 2008 г. финансовата институция заемаше едва 8-о място по печалба, а през 2009 г. се изкачи до 4-о. Преди две години в трезора влязоха омански капитали. Директорът на банката Цветан Василев е бил съдружник в различни проекти на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Кръстева и синът й Делян Пеевски - депутат от ДПС, контролират значителна част от медийния пазар.
Проблемът с депозирането на огромния финансов ресурс на държавните фирми в няколко банки на непрозрачен принцип бе поставен за пръв път от финансовия министър Симеон Дянков още през есента на 2009 г. Тогава той се възмути в парламента, че 60% от парите са само в три банки, а 3/4 от средствата са оставени на еднодневни депозити без лихва.
След това през пролетта на 2010 г. главните редактори на 11 медии, включително "Сега", поискаха справка от Дянков по закона за достъп до информация за размера на средствата, които държавните фирми държат в банки, и принципите, по които са избрани трезорите. Дянков отговори с детайлна справка, от която се разбра, че към края на март 2010 г. Корпоративна банка оперира с 48% от парите на държавните предприятия - тя държи на депозити и разплащателни сметки 408 млн. лв. от общо 855 млн. лв. Тогава справката на Дянков включваше не само фирмите на икономическото министерство, но също транспортни и някои други големи държавни компании.
В. "Сега" поиска същата справка, но към дата 31.10.2010 г. изненадващо отговорът от МФ беше, че ведомството не разполага с търсената информация и искането е препратено към всички засегнати ведомства и дружества. Единствено икономическото министерство, което управлява 10 от общо 18 държавни компании, представи пълна и изчерпателна справка. Две от останалите компании - БДЖ и "Ръководство въздушно движение", отказаха да предоставят данни. От "Терем" изпратиха писмо, че са готови да дадат информацията в идните дни. Останалите 5 компании държат на депозити малки суми, при които няма съществена промяна.
Преди няколко месеца, за да опровергае възникналите съмнения, че Корпоративна банка умишлено се толерира от властта, Дянков разпореди да се изготвят насоки за избор на обслужваща банка, които държавните фирми трябва да спазват. Оказа се обаче, че указанията са само препоръчителни, защото не са въведени с нормативен акт.
Наскоро стана ясно, че Европейската комисия също разследва България по сигнал за отпускане на предполагаема държавна помощ в полза на Корпоративна търговска банка (КТБ) и свързана с нея група от медийни и телекомуникационни компании. Конкретният повод са тъкмо разкритията за привилегированото положение на трезора при депозирането на държавните пари.
От МФ твърдят, че процедурата е рутинна и няма нищо общо с процедурите за нарушаване на европейското законодателство. Според експерти обаче, ако при изясняване на случая Брюксел счете, че има данни за нарушаване на европейските директиви, може да се стигне до наказателна процедура срещу България и до финансови санкции.
