В обсаден от протестиращи гърци парламент, охраняван от полицаи с щитове, гръцкото правителство получи малко след полунощ вот на доверие.
Така ремонтираният кабинет на ПАСОК, ръководен от Георгиос Папандреу, оцеля в ключовия вот на доверие, спечелвайки временно облекчение за тежко задлъжнялата страна. Държавните дългове на Гърция надхвърлят 120% от БВП. Страната дължи 350 млрд. евро. Южната ни съседка се бори да избегне банкрут и хаотично излизане от еврозоната.
Драматичната нощ в парламента в Атина беше белязана от кратко демонстративно излизане от залата от страна на опозиционните депутати, докато десетки хиляди демонстранти в центъра на столицата репетираха за далеч по-голямата битка следващата седмица, когато депутатите ще гласуват безпрецедентен пакет от нови мерки за затягане на коланите.
Очаква се гласуването да е на 28 юни.
Управляващите социалисти имаха нужда за вота от обикновено мнозинство в 300-членния парламент. Така ПАСОК гарантира победа, която ще позволи на Папандреу да приложи ключовите реформи, изисквани от МВФ и ЕС, за да получи Гърция следващия транш от спасителния за страната заем. През юли предстоят плащания по държавни облигации и ако това не се случи, страната ще изпадне в неплатежоспособност.
Атина разполага с две седмици да убеди европейските си партньори, че ще осъществи дълго отлаганите структурни реформи и приватизация, за да осигури необходимите спасителни средства, преди да свърши парите през юли. Източник от гръцкото финансово министерство обяви, че хазната разполага със средства за покриване на задълженията си, включително заплатите и пенсиите, до 18 юли.
Сега правителството в Атина ще трябва да прокара през парламента набор от реформи и законопроекти от средносрочен план за икономии на повече от 28 млрд. евро до 2015 г. и да започне агресивна приватизационна програма за държавните активи.
Гръцката криза не е следствие на нивата на дълга, а на липса на конкурентоспособност, икономическа изолация на страната в еврозоната и "повредена" финансова система, заяви и.д. изпълнителен директор на МВФ Джон Липски.
Ключовият въпрос, засягащ гръцката икономика, е конкурентоспособността, и тук тя се представя изключително слабо, заяви Джон Липски в Берлин след преговори с германския канцлер Ангела Меркел за гръцката криза с дълга.
"Лежащата в основата финансова система е повредена. Но това означава, че може да бъде поправена", заяви Липски в Американската академия в германската столица. "Не е толкова трудно да бъде поправена. Въпрос е само на политическа воля".
Липски заяви, че гръцката икономика не е успяла да се възползва от създаването на еврозоната и на практика е "изолирана" в 17-членния валутен съюз.
Какво предстои
През 2010 г. ЕС и МВФ отпуснаха на Гърция кредити в размер на 100 млрд. евро, за да може гръцкото правителство да работи и занапред, без да прибягва до помощта на финансовите пазари, станали вече недостъпни.
Към днешна дата страната е получила 53 млрд. евро, а решението за нов транш трябва да бъде прието на заседанието на Европейския съвет в Люксембург на 23-24 юни. Според някои сведения става дума за 60 млрд. евро, пише френският "Монд".
Целта на тези кредити е двояка: да се осигури всекидневното функциониране на гръцката икономика и да се демонстрира на инвеститорите, че еврозоната е стабилна и нейните членки са готови да се подкрепят взаимно.
По такъв начин ще бъде съхранено доверието на инвеститорите, за да не станат и други страни жертви на възможна криза. Именно този аспект превръща Гърция в нещо като "опитно зайче" според икономиста Вилем де Вилдер.
Реализираният в момента план за приватизация може да послужи само като допълнение към по-мащабни проекти. Впрочем планът трябва да донесе значителни суми в бюджета на страната: става дума за отрасли от енергетиката до транспорта, включително банки и комуникации.
Като цяло грандиозният приватизационен план, обхващащ периода до 2015 г., трябва да донесе на страната 50 млрд. евро. Въпреки това Жером Крел, икономист от Френския център за изследване на икономическата конюнктура и преподавател в международното бизнес училище ESCP Europe, предупреждава за опасността от твърде масирана приватизация, която би могла да доведе дотам, че контролът върху държавата да се окаже в ръцете на чужденци.
"Гърция и без това се оказа под (чуждестранна) опека, би било опасно, ако тя загуби и контрола върху големите си предприятия и бъде изложена на опасността от изнасянето на промишленото производство в чужбина", казва той.
В края на 2010 г. Атина бе посетена от делегация, оглавявана от китайския премиер Вън Цзябао. Тогава Пекин пое ангажимента да подкрепи предстоящото емитиране на държавни гръцки облигации. Впрочем невъзможно е да се установи дали това обещание е изпълнено.
В този изненадващ интерес на Китай към Гърция няма нищо учудващо, пояснява Никол Дромел, научен сътрудник на Националния център за научни изследвания и сътрудник на Парижкото икономическо училище. Той напомня, че китайските суверенни фондове вече частично изкупиха дълговете на Португалия и Испания.
"Това се вписва в стратегията на Китай да се превърне в световен кредитор. Китайците са способни да акумулират огромни средства, а освен това са и търпеливи: те не се стремят към бърза възвръщаемост на вложенията си. Те могат да си позволят да действат по-смело от другите страни", казва Дромел.
