България се включи в новия пакт „Евро плюс” (ЕСМ)

Държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС се обединиха около новия пакет реформи за стабилизиране на eврозоната, известен като пакт „Евро плюс" или Европейски механизъм за стабилност (ЕМС).

Европейските лидери одобриха размера и правомощията на временния и на постоянния механизъм за стабилизиране на еврозоната и се ангажираха с по-тясна икономическа координация.

Четири страни от евро зоната - Унгария, Чехия, Швеция и Великобритания остават извън "Евро плюс".

Общо шест от десетте страни извън еврозоната, включително България, се присъединиха към пакта след като той принципно получи одобрението на всичките 27 държавни и правителствени ръководители.

Освен България, в пакта влизат Дания, Полша, Румъния, Литва и Латвия, които са извън еврозоната. Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой приветства желанието им да сътрудничат тясно със страните от еврозоната в името на финансовата и икономическа стабилност, и каза, че вратите на пакта остават отворени и за останалите извън еврозоната.

Включването ни дава достъп до финансиране от бъдещия Европейски механизъм за стабилност, в който България ще трябва да внесе на части 300 милиона евро. „България трябва да внесе своя дял на 5 части в продължение на 12 години", съобщи зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева.

На предишна извънредна среща в средата на март лидерите на ЕС одобриха по-смекчен вариант в сравнение с първоначалния проект на пакта, който предвиждаше постепенно нарастване на пенсионната възраст във всички страни до 67 години, да не се индексират заплати при нарастване на потребителските цени, да се въведат единни норми за корпоративно облагане. Редица страни обаче възразиха срещу предложените мерки.

В одобрения вариант не се предвижда единна пенсионна възраст и се допуска индексиране на доходите.

Споразумението предвижда участващите страни да приемат законови забрани срещу натрупването на дългове над 60 над сто от БВП, да координират политиката си при определяне базата за данъчно облагане и да обвържат ръста на заплатите с производителността, а възрастта за пенсиониране - с продължителността на живота.

Сред одобрените мерки са шест проекторегламента, предвиждащи по-строги санкции за страни от еврозоната с голям бюджетен дефицит и висок държавен дълг, както и безпрецедентен за ЕС контрол над националните икономически политики.

Европейският семестър, въведен от тази година, задължава страните да представят националните си бюджети за разглеждане от ЕК. На първия етап той включва мониторинг върху бюджетната и икономическата политика на страните в първите шест месеца на всяка година, за да се установят евентуални дисбаланси. От юли месец на съответната година се пристъпва към втория етап - приложение на мерки за отстраняване на възникнали проблеми.

Синдикални организации и леви партии в Европа вече изразиха тревоги за възможен спад на доходите и загуба на социални придобивки и започнаха протестни акции срещу пакта.

По този повод Херман ван Ромпой заяви: "Някои хора се страхуват, че пактът ще разруши благосъстоянието и социалните системи на държавите. Няма такова нещо - той ще ги спаси. С приемането му ще гарантираме, че икономиките ни ще са достатъчно конкурентоспособни, за да създават работни места и да поддържат стандарта на гражданите".

Документите трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент. Утвърден е размерът на постоянния стабилизационен механизъм. Той е предназначен за задлъжнели страни от еврозоната и влиза в сила от 2013 г. Средствата в този фонд възлизат на 500 милиарда евро непосредствен кредитен капитал, а общият капитал е 700 милиарда.

Новините

Най-четените