Смесени двойки от дванадесет страни от ЕС може да се сдобият с прости и по-справедливи правила за развод след като комисията по правните въпроси на Европейския парламент единодушно подкрепи първото по рода си искане за "засилено сътрудничество".
Страните-членки, които подкрепят инициативата, са Австрия, Белгия, България, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Люксембург, Румъния, Словения и Испания, но останалите може да се присъединят по всяко време.
"Даваме на семействата една по-голяма свобода и избор при развод, който е един труден момент в живота," заяви полският десноцентристки депутат Тадеуш Зиефка.
Гласуването в комисията е положителен сигнал към правосъдните министри на ЕС, които ще обсъдят инициативата в петък в Люксембург. А вероятно по-късно този месец или през юли ще последва и съгласието на самия Европейски парламент.
Според предложението смесени двойки или съпрузи, живеещи в различни страни от ЕС, ще могат да изберат по кой закон да уредят развода си в зависимост от връзката си със съответната страна, независимо от националността им или това къде са живели заедно по-дълго време.
Всяка година в ЕС има над 350 000 трансгранични бракове, а разводите са 170 000 - 20% от всички разводи в общността. Германия, Франция и Великобритания са страните с най-високите проценти на международните разводи.
Около 60% от гражданите на Европа очакват ЕС да играе роля в улесняване на трансграничните разводи, показва проучване на Евробарометър относно семейното право.
12-те страни, подкрепящи инициативата,решиха да продължат напред, тъй като през 2008 г. опитите да се постигне съгласие сред всичките 27 страни-членки се провалиха поради различията между някои от по-либералната северни страни и консервативния юг, като Малта например, която дори не признава разводите, а само законната раздяла .
Гърция първоначално подкрепи предложението, но след това оттегли подкрепата си през февруари тази година, след като социалистическото правителство на Папандреу реши да не следва стъпките на своя предшественик.
Ако инициативата за разводите се реализира, това е за първи път, тъй като процедурата за "засилено сътрудничество" е залегнало в Договора за ЕС още през 1997 г.
Договорът от Лисабон, който влезе в сила през декември, разшири областите, в които подобно компромисно решение може да се прилага, включително и по въпросите на отбраната.
Перспективата страните-членки на общността да се "сдружават" в групи по интереси, като по този начин се избягва консенсусът в ЕС, доведе до ожесточени критики, когато процедурата бе одобрена и за външната политика и сигурността в Договора от Ница, който влезе в сила през 2003 г.
През 2000 г., когато Договорът от Ница беше в процес на договаряне, настоящият британски вицепремиер Ник Клег, по онова време евродепутат от групата на либералите в Европейския парламент, беше сред най-яростните критици на "засиленото сътрудничество". Клег предупреди тогава, че то може да разклати основите на самия Европейския съюз.
Британският либерал-евродепутат Андрю Дъф, един от ветераните на ЕП, също бе част от преговорите тогава и критик на въпросния правен режим.
"Това е един много добър експеримент, който в крайна сметка имахме смелостта да пробваме в семейното право - много чувствителна зона, заради смесицата от национални и културни различия", казва Дъф.
Но той предупреди, че ако тази практика стане "твърде обширна", напрежението по "вътрешните линии на сближаване в ЕС ще започне да расте. Въпреки че някои подобни инициативи като еврозоната или Шенген са работещи.
Запитан дали смята, че на по-късен етап Великобритания би се присъединила към инициативата за разводите, Дъф заяви, че "винаги е възможно", но по-скоро едва ли...
