Напрежение с елементи на паника в Гърция

От конферентен телефонен разговор между властите в Атина и международните им кредитори от ЕС, МВФ И ЕЦБ, който ще се проведе днес, в голяма степен зависи какви съдбоносни мерки трябва бързо да предприеме Гърция, за да избегне фалит.

След извънредно заседание на правителството в неделя гръцкия финансов министър Евангелос Венизелос заяви, че идва време за "решителни действия", съобщи в."Гардиън". Според Венизелос в телефонния разговор ще трябва да се определят конкретните мерки по бюджетните съкращения, приети през юли.

В неделното си издание в."Вима" твърди, че според поверително правителствено електронно писмо ЕС, МВФ И ЕЦБ настояват не само за уволняване на 100 000 бюджетни служители до 2015 г., но и за незабавно съкращаване на пенсиите на фермерите, моряците и служителите на държавния телеком ОТЕ.

Също така незабавно около 50 000 държавни служители ще бъдат вкарани в т.нар. трудов резерв и ще получават намалени заплати. Това означава, че в рамките на една година те ще взимат само 60% от възнаграждението си и ако след това не им се намери работа, ще бъдат съкратени.

На срещата си във Вроцлав в петък и събота финансовите министри от ЕС за пореден път настояха за "конкретни факти и данни" от Атина, за да се докаже, че властите наистина ще намалят бюджетния си дефицит. В противен случай те отказват да одобрят шестият пореден транш от международната помощ в размер на 8 млрд. евро. Без тези пари през октомври няма да може да се изплащат заплати и пенсии.

"Уолстрйт джърнъл" посочва, че в неделната вечер се е усетило напрежение с елементи на паника, че управляващите социалисти от ПАСОК няма да могат да прокарат пред гърците още по-сурови мерки. Това най-малкото ще означава свикване на предсрочни избори, точно когато от Атина се очаква най-после да покаже резултати.

Венизелос обаче критикува в неделя представителите на ЕС, ЕЦБ и МВФ, които "ни заплашват и унижават" с безкрайните си настоявания за още и още съкращения, включително масово уволняване на бюджетни служители.

В съобщение след края на извънредното правителствено заседание, финансовият министър необичайно остро нападна държавите от еврозоната, които администрират помощта за Гърция. "Не трябва да ставаме изкупителна жертва или лесно оправдание, което да се използва пред европейските и международни институции, само за да прикрият собственото си отсъствие на компетентност как да управляват кризата", се казва в текста.

В неделно интервю германският министър на финансите Волфганг Шойбле коментира, че се съмнява, че кабинетът в Атина ще успее да събере тази година извънредния имотен данък, който наложи през септември.

Гърците бяха приели да съкратят 80 000 бюджетни служители до 2015 г., но след като се оказа, че през последните близо две години са наели още 25 хиляди, донорите вдигнаха бройката на 100 000. Кредиторите поискаха от Гърция да вдигне и акцизите върху цигарите, алкохола и луксозните стоки, както и да закрие или слее десетки бюджетни агенции и институции.