Парите, които българските емигранти изпращат на роднините си, са повече от усвоените средства от европейските фондове. През 2009 г. паричните трансфери от чужбина са около 1.2 млрд. евро, което е с 15% по-малко спрямо 2008 г., но близо четири пъти повече от усвоените от европейските фондове пари. Това показва изследване на института "Отворено общество" за тенденциите в трансграничната миграция и ефектите за България.
Като дял в БВП емигрантските пари са близо 3%. Изследването обаче отчита само парите, внесени по банков път. Колко са внесени в брой е трудно да се прецени. В момента има лимит за суми, внасяни в брой, който е до 10 000 евро.
Според икономиста Георги Ангелов тези финансови потоци продължават да оказват стабилизиращо влияние върху макроикономиката и домакинските бюджети.
Семействата на емигрантите изразходват "помощите" отвън за храна, сметки, медицинско обслужване и образование. Тези трансфери са "мощни компесаторни механизми за намаляващите чуждестранни инвестиции в условията на икономическа рецесия, но те не са лекарството, което би заменило реформите, финансовата дисциплина и енергичния растеж", посочва изследването.
В края на миналата седмица от Инситута за пазарна икономика съобщиха, че българските емигранти са превели 700 млн. евро от средата на 2009 г. до средата на 2010 г., което е 30 на сто по-малко спрямо година по-рано.
По данни на Евростат България е на второ място по парични трансфери от чужбина в Европейския съюз. Само в съседна Румъния тези потоци са по-голям дял от БВП. "В останалите страни от ЕС емигрантските пари не са съществено перо в платежния баланс", обясни Ангелов.
Изследването на "Отворено общество" показва, че очакванията, че кризата ще върне емигрантите в България, не се потвърждават от статистическите данни. "Дори засегнатите от кризата емигранти продължават да стоят в чужбина, тъй като не очакват да намерят по-добри перспективи у нас", се посочва в проучването.
Основните фактори за напускането на България са ниските доходи и лошото качество на публичните услуги. По данни на Евростат средната заплата у нас е 14 пъти по-ниска спрямо тази в страните от Западна Европа, отбеляза изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев.
"Доказателство за ниското ниво на услугите са все повечето студенти, които отиват да учат в чужбина. Те са 15% от българите, които емигрират", каза Стойчев. За периода 1998 -2007 г. делът на българските студенти, които учат в ЕС, се е увеличил от 1.9% от общия брой на студентите до 8.3 на сто, показват данните на Евростат.
Няма национална политика, която да предлага решение на този проблем, се казва в проучването. "В същото време намаляват чужденците от български произход, които идват да учат у нас, въпреки стипендиите, които получават", заяви Иванка Иванова, шеф на правната програма на "Отворено общество". По думите й няма данни колко български студенти се връщат в България, след като завършат.