Външните министри на страните от Европейския съюз се разбраха да позволят на Турция да отвори на 5 ноември нова преговорна глава за присъединяване към общността след три години застой в преговорния процес.
"Поздравления на турските ни приятели: нова глава в преговорите за присъединяването към Ес ще бъде отворена след три години пауза. Време е за наваксване!", написа в профила си в Twitter външният министър на Литва Линас Линкевичус. Неговата страна в момента държи ротационното председателство на Съвета на ЕС.
До възобновяването се стигна след обрат в позицията на Холандия и Германия, която допреди изборите миналия месец беше против пълноправното членство на Турция. Канцлерът Ангела Меркел предлагаше "специално споразумение" между Анкара и Брюксел, но не и присъединяване на южната ни съседка към 28-те. Бившият френски президент Никола Саркози също беше изявен противник на турското членство в ЕС.
Анкара преговаря за присъединяване към ЕС от 2005 г., но от 35 преговорни глави до момента е затворена само една. Кандидатурата й от три години е блокирана, след вето от страна на Кипър. Островната държава настоява да получи достъп до турските пристанища, които остават блокирани за внос на стоки от гръцката част на острова.
Всичко това раздразни сериозно Анкара и в последно време нейни представители си позволяваха все по-остри коментари - че ЕС е в упадък, а Турция е във възход; че Брюксел има нужда от Анкара, а не обратното и т.н.
Отложен рестарт
Принципно решение за възобновяване на преговорите беше взето още през юни - като награда за постигнатия от премиера Реджеп Ердоган мир с кюрдите, дошъл след 30 години на насилие. Впоследствие обаче се стигна до отлагане заради бруталното потушаване на протестите, започнали заради подготвеното унищожаване на парка "Гези" в Истанбул.
На първо време преговорите ще са само в областите регионално развитие и местна демокрация - и двете пряко свързани с исканията на кюрдското малцинство за децентрализация и по-голяма автономия. Според някои наблюдатели, Брюксел може да използва ранния етап от преговорите, за да прокара промени в по-фундаментални области.
"По-голямата стъпка ще е отварянето на главите за съдебната система, човешките права и сигурността. Решението на Германия може и да има позитивен ефект по тези въпроси, но ще зависи от Турция дали промените реално ще се случат", коментира Ченгиз Актар, професор по европеистика в университета "Бахчешехир" в Истанбул.
