Важните преговори между Изтока и Запада за кризата в Украйна започнаха в Женева. Там се срещат руският външен министър Сергей Лавров, украинският му колега Андрей Дещица, държавният секретар на САЩ Джон Кери и върховният представил по външната дейност на ЕС Катрин Аштън.
Преговорите започнаха с разговор на четири очи между Лавров и Кери, а дипломатически източници отначало са скептични, че ще има пробив.
Още в началото на кризата в Кримския полуостров, който Киев възприема като „временно окупирана територия", Русия предложи Украйна да стане федерална държава и да запази военен неутралитет, тоест - да не бъде приемана в НАТО.
Временното правителство е с противоположна позиция - за запазване на териториалната част на Украйна и срещу федеративното устройство, тъй като това заплашва страната от разпад.
Междувременно руският президент Владимир Путин обяви, че се надява да не му се наложи да изпраща войски в Украйна. Това стана на традиционна среща-разговор с граждани, акто за първи път в „горещата линия" можеха да се включват и жители на Крим. Путин изтъкна, че не го е страх от разширяване на НАТО.
В същото време в източната част на Украйна продължава силовата операция срещу проруските сепаратисти, които преди няколко дни превзеха административни сгради, военни бази и полицейски управления, обявявайки се срещу „престъпното правителство в Киев".
Кабинетът на Арсений Яценюк им постави ултиматум да освободят сградите, но сепаратистите не се подчиниха. Така се наложи специална силова операция, която Москва определи като недопустима, а правителството я обвини, че въоръжава сепаратистите, макар да не признава.
Номерът на „големите сили“ е да докарат нормалните хора до психоза, настървявайки ги едни срещу други и правейки невъзможен разумния обществен дебат – след което съвсем естествено се оказват единствените, които могат да определят какво ще става. Преди 3-4-5 месеца в Украйна вероятно би могъл да се състои смислен национален разговор, в резултат на който самите украинци да решат какво да се случи със страната им. Ако „големите сили“ искаха така да стане, можеха лесно да стимулират Украйна да го направи. Не сега да ми се събират в дежурната си Женева и да ми се правят на единствените компетентни. И щеше да се мине без масовото озлобление на десетки милиони хора, и без финансови и икономически сътресения. И без циркаджилъците с униформите без опознавателни знаци.
Брилянтен ход на Путин и руската дипломация, който, (както стана и при предстоящата атака на САЩ в Сирия), устройва всички, но най-вече допринася за отстраняване на надвисналата опасност от гражданска война, която щеше да доведе до жертви и страдания на украинците и окончателно да разсипе финансова Украйна. Няма съмнение, че окупацията на Украйна от Русия, щеше да доведе до нейната изолация и големи финансови загуби, включително разходи за поддържането на окупираните територии. И то при положение, че, така или иначе, въпрос на няколко месеца е, под ръководството на правителството в Киев, Украйна да фалира. Освен това предвижда се разоръжаване и на въоръжените формирования и в Западна Украйна и Киев, както и премахването на барикадите и други подобни „укрепления” на мейдана. Което е голям успех за дипломацията на Русия.
Предвидената конференция за газовите доставки с участие и на ЕС, ще освободи Русия от отговорност при прекратяване на доставките, защото отговорността на Газпром е да докара газта до границата на Украйна. Ако Украйна е неплатежоспособна, да плати собствената си консумация на газ, то Газпром в качеството си на търговско акционерно дружество, не е длъжно да доставя газ на версия, която нараства непрекъснато. Ако ЕС иска да получава газ, то в негов интерес е да уреди дълга на Украйна, ако не, при пазарна икономика няма механизъм, който да принуди търговско дружество да продава безкрайно на версия.