Може би 2 млрд. евро ще струва на България аспирацията за дружба с еврозоната - тази цифра беше спомената тази сутрин в ефира на Българското национално радио като вноска от страна на България в подготвяната съвместна програма с Международния валутен фонд.
Със сумата от 200 млрд. евро, която страните от Европейския съюз ще съберат помежду си и ще предоставят на МВФ, Фондът от своя страна ще помага на закъсалите членки на еврозоната, които не могат да плащат дълга си.
След като на последната си среща на 9 декември лидерите на Европейския съюз взеха такова решение, остава отделните членки на Съюза да изпълнят задълженията си. Три четвърти от сумата - 150 млрд. евро - ще осигурят 17-те във валутния съюз.
На останалите 10 страни членки, сред тях е и България - предстои да осигурят останалите 50 млрд. евро.
БНР потърси коментара на шефа на бюджетната комисия Менда Стоянова и отговорите й бяха в смисъл, че министър-председателят на България Бойко Борисов действително е "поел ангажимент".
Конкретна сума за участието на България в спасяването на еврозоната Менда Стоянова не посочи, но каза, че предстоят дискусии и консултации в парламента и правителството.
По последните статистики на Евростат, България има равнище на живот над два пъти под средното за Европейския съюз (съответно още по-ниско от това в еврозоната), като покупателната способност в България е едва 44% от средната за ЕС през 2010 г.
Действително, за разлика от редица европейски държави, България разполага с парични ресурси, тъй като валутният борд ни принуждава да гарантираме всеки лев в обращение, както и средствата за гаранция стабилността на банковата система и фискалния резерв на правителството, с валутни резерви.
България разполага с известно количество ресурси също и защото много преди последната световна криза работи в режим на "строги икономии", за които повечето страни в еврозоната и в ЕС само говорят.
Именно заради българските "строги икономии" на страната ни й липсва тази инфраструктура и организационна подготвеност, поради която чуждите инвестиции ни заобикалят, а Шенгенската зона остава недостижима.
Днес министрите на финансите на страните от еврозоната ще проведат телефонни разговори за дълговата криза. По изключение, в конферентния им разговор ще участват и министрите на държавите членки от ЕС извън еврозоната. Тема на този разговор ще е именно въпросът за предоставяне на заеми на МВФ.
Коментира се, че богатата Великобритания няма да иска да участва в тази схема с онези 30.9 млрд. евро, които Брюксел търси от Лондон. Разбира се, Великобритания е силна в политическо отношение и може да си позволи твърде много неща, които София сякаш не може.
Румъния изглежда също ще се отърве от вноската за спасяване на еврозоната - Букурещ заявяви, че тъй като вече се възползва от спасителна програма на МВФ, няма да бъде принудена да плаща. Данните на Евростат показват, че жизненият стандарт на румънците е по-висок от този на българите.
Въпросът е каква е цената на тези 2 млрд. евро за българската икономика - поддържаща най-ниска цена на труда в ЕС и съответно с най-бързо свиващо се население в целия свят, по данни на ООН - и какво ще получим насреща от Европа?
Вторият въпрос, който за България в момента всъщност изглежда по-важен, е редно ли е да се взема политическо решение в размер на над 5% от БВП на страната, без плюсовете и минусите от него да бъдат поставени преди това на публично обсъждане?
