Килърите се разследват и за връзка с показния разстрел на банкера Емил Кюлев през есента на 2005-а. За това съобщи вътрешният министър Цветан Цветанов след повторните арести на хора от групата "Килърите".
Не изключваме групата да има съпричастност и мотив за убийството на Емил Кюлев, каза Цветанов пред БиТиВи. Групата отново беше прибрана в ареста и според МВР е отговорна за 5 убийства.
Цветанов обвърза част от мишените на задържаните с Кюлев. Банкерът беше показно разстрелян през есента на 2005-а, малко след като на власт дойде правителството на тройната коалиция.
"Колегите работят много активно. Имат оперативна свобода и не се притесняват, че някой може да бъде спряган за съветник на някой, каза Цветанов пред БиТиВи и припомни информации, че Емил Кюлев е бил съветник на президента Георги Първанов.
Според МВР-шефа, за две от мишените на "Килърите" - бизнесмена Румен Рачев и адвоката Петър Лупов, мотивите били "разпределяне на остатъци от пари, които Кюлев е имал като задължение към бивши собственици на банки, които е изкупувал".
Рачев бил натоварен със събиране на вземанията, а Лупов също е бил в течение. И двамата са хора, на които им се дължат пари и е по-добре да ги ликвидираш, отколкото да им се издължиш, обясни мотивите Цветанов.
За момента обаче, "Килърите" се разследват основно за 5 убийства и това на Кюлев не е сред тях. Според разследващите групата е отговорна за покушенията над Юрий Галев, Румен Рачев, Петър Лупов, дясната ръка на Христо Ковачки - Борислав Георгиев и шефа на "Софийска баница" Александър Занев, разстрелян на 18 май м.г. в София.
Според Цветанов арестуваният повторно вчера шеф на федерацията по сумо Петър Стоянов-Вожда имал основна роля в групата. Вицепремиерът намекна, че откритите при ареста му в "Токуда" в него 12 000 евро били най-вероятно за подкуп на лекари, които да го изкарат тежко болен. Цветанов отново обясни, че Сумиста е в цветущо здраве.
"Получихме оперативна информация, че Сумиста ще излезе много тежко болен от болницата. Защо иначе влиза с 12 000 евро?", попита Цветанов.
По думите му, разследването на всички убийства продължава в момента, а първоначалното пускане на задържаните от Софийския апелативен съд, Цветанов определи като "саботаж и лицемерие".
Главният прокурор Борис Велчев коментира пред журналисти, че разследващите разполагат с нови доказателства срещу групата на "Килърите". По думите му, освен за нови свидетели, ставало дума и за "нов анализ на събраните досега доказателства": "Има и нови свидетели, има и анализ на досега събрани доказателства, които позволяват тяхната различна интерпретация. Уверявам ви нищо не се прави случайно или пък лековато. Неслучайно тези хора са задържани и аз се надявам, че аргументите ни ще бъдат достатъчни за пред шуменския окръжен съд. Става дума за един по-различен подход, обединихме усилията на екипи и работещи по няколко дела и ги разгледахме във връзка едно с друго. Това позволи нов прочит на доказателствата, нищо повече."
Запитан защо сега, а не преди една година и половина, Велчев отвърна: "Винаги можете да ми зададете този въпрос, не зная. Хубаво е, че сега го направихме", предаде БНР.
Императорът на фалиралите банки
На практика покойният банкер - чрез покупката на няколко големи фалирали банки, стана лидер преди време на дълговия пазар в България. Просто защото той купи трезорите за смешни пари, а наследи техните вземания, която бяха десетки пъти по-големи - плюс имотите им.
Първият скандал, който възникна около банка на Кюлев, беше свързан с пловдивската "Тракия банк", купена от него през 1998 г., когато трезорът беше във фактически фалит. Именно с нея постави основите на Росексимбанк, в която капитали имаше и Майкъл Чорни.
Банкерската история на Кюлев, завършил МИО в УНСС и школата на МВР в Симеоново, започва обаче още през 1989-а, когато основава "Туристбанк", която се преименува на "Туристспортбанк", а по-късно на "Търговска и спестовна банка". През 1995-а напуска ТСБанк, която по-късно фалира, и учредява и учредява Българо-руската инвестиционна банка (БРИБ), днес успешно претрансформирана в СИБанк.
През 1997-а Кюлев излиза като акционер от БРИБ, купи пловдивската "Тракиябанк" и тя стана Росексимбанк. Един от собствениците на Тракиябанк беше арестуван по подозрения, че банката е куха и създадена с кредитен капитал, но обвиненията паднаха в съда. Преди няколко години пред кооперацията на въпросния Георги Стойчев в Пловдив избухна бомба.
По време на делото срещу Стойчев стана ясна схема, че Стойчев и Трифонов са взели два пъти пари за кухата "Тракия банк" - веднъж от продажбата й на Емил Кюлев и втори път - от обезщетение, което са получили от новите гръцки собственици на "ДЗИ банк", за да оттеглят 14 иска в съдилища, някои от които - в чужбина.
През 2006 г. - след смъртта на Емил Кюлев и малко преди гръцката Юробанк да финализира сделката си за ДЗИ, част от 120-те акционери на затворената Тракия банк решиха да се намесят в предстоящата продажба на ДЗИ на гърците.
Предполага се, че сумата на извънсъдебното споразумение с гърците е около 380 млн. лева, колкото е общият размер на парите, претендирани от Стойчев и съдружника му по 14-те иска, които доведоха до запор на акциите на "ДЗИ банк" и за малко не блокираха сделката между вдовицата на Емил Кюлев Весела и гръцката кредитна институция.
Покупките на Кюлев
През 2002 г. Кюлев купи 80% от ДЗИ, след което през август 2004 г. преименува Росексимбанк на ДЗИ Банк. През март 2005 г. Банка Аустрия Кредитанщалт купи 25% от банката и 10% от застрахователното дружество ДЗИ.
През 2002-а Росексимбанк купи Балканбанк, която беше в несъстоятелност. Съдът реши Кюлев да плати 17 442 000 лева на кредиторите на фалиралия трезор. Това беше втората покупка на голяма банка в несъстоятелност, след като през февруари същата година Росексимбанк стана собственик и на Минералбанк. Така трезорът на Кюлев стана лидер на дълговия пазар.
При финализирането на сделката с Минералбанк преди осем години, Кюлев пое ангажимент да плати на кредиторите й 20.5 млн. лева. Общият размер на вземанията, които новият собственик наследи, надхвърлят 360 млн. лева.
Финансови експерти изчислиха тогава, че за една година Росексимбанк може да събере до 10% (около 36 млн. лева.) от тях. След покупката на Балканбанк вземанията нарастват на повече от 750 млн. лева.
