Любимата дрога на българите е канабисът, следван от синтетичните наркотици - най-вече екстази. Това се посочва в публикувания днес годишен доклад за 2009 г. на Държавния департамент на САЩ, подготвен от американската агенция за борба с наркотиците ДЕА.
Употребата на хероин в България запазва стабилна консумация и през миналата година. По оценка на експертите на Държавния департамент броят на наркоманите, които се дрогират с хероин, е между 20 000 до 30 000 през 2009 г. Консумацията на кокаин, разпространена най-вече сред по-богатите, продължава да расте.
България очевидно не изостава от европейските тенденции за повишена консумация на марихуана. И според доклад на Международния борд за контрол на наркотиците на ООН Европа е най-големият пазар на канабис в света, а страни като България, Албания и Сърбия са основните страни, където се отглежда. Най-големите пратки канабис пък са задържани в Испания. Анализаторите на ООН са очертали няколко маршрута за пратките с „Мери Джейн". Канабисът, който се отглежда в Албания, преминава през Македония и България по пътя си към Турция. Друг маршрут е през Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Словения до страни от Западна Европа.
Докладът на Държавния департамент отбелязва, че въпреки успехите в намаляването на наркотиците местно производство, България остава в известна степен източник на производство на синтетични наркотици, включително амфетамини, предназначени за местния пазар и износ за Турция и Арабския полуостров. По стари социалистически традиции страната ни е известен производител на каптагон.
Американските експерти дават признание на кабинета на ГЕРБ за увеличените му "усилия за борба с организираната престъпност и наркотрафика". За целта те дават следния пример - от юли до октомври 2009 г., когато на власт дойде новото правителство, митниците са иззели 860 кг наркотици в сравнение със 169 кг, изловени от януари до юни - времето на тройната коалиция. Разликата е в полза на ГЕРБ - увеличение с 408%.
Дали заради хванатата дрога или факта, че сме транзитна страна, но ДЕА се кани да открие офис и в България, беше казал премиерът Бойко Борисов.
Докладът на Държавния департамент обаче отчита и някои български пороци. "Въпреки напредъка в реформирането на правораздавателните органи и предложеното ново законодателство, липсата на финансиране, неадекватната екипировка, продължаващата корупция и крайно формалистичните съдебни процедури продължават да са предизвикателство в усилията срещу наркотиците".
Американските експерти са отделили подобаващо място и на най-големия производител на дрога в света - Афганистан. Около 30 % от афганистанския хероин попада на световния незаконен пазар през Русия, се казва в доклада.
Опиатите от Афганистан стигат до Русия през страните от Централна Азия по т.нар. „северен път". По оценки на ООН към октомври 2009 г., по този път минават до 30 % от всичкия хероин, изнасян от Афганистан. Общо между 75 и 80 тона (11% от цялото изнесено количество) хероин се консумират в самата Русия.
900 тона опиум и 375 тона хероин тръгват ежегодно от Афганистан към всички краища на света. Трасетата, по които преминава дрогата са: Балканите, Евразия, някои европейски страни, Китай, Индия и Русия.
Пазарът на наркотиците, произведени в Афганистан, има годишен оборот от $65 милиарда, който се дължи на 15 милиона пристрастени, 100 000 от които умират всяка година.
Иран задържа 20% от продукцията, която минава през територията й, страните от Централна Азия спират само 5%, а Русия пресича пътя на 4% от наркотика.
Страните от Югоизточна Европа - България, Гърция и Румъния, успяват да конфискуват само 2% от общото количество хероин, което преминава транзит през територията им.
Печалбите на талибаните, срещу които девета година силите на САЩ и НАТО водят безуспешна война, печелят, по източници на ООН, между 100 млн. и 160 млн. долара на година от афганистанската дрога.
От 2006-а досега Афганистан произвежда повече хероин, отколкото се консумира по цял свят. Според данни на ООН в момента на територията на страната има запаси от 12 000 тона опиум. Те са напълно достатъчни, за да задоволят нуждите на световния пазар в следващите две години - без да има ново производство.
