Ако протестната вълна бе родила само една партия, тя щеше да бъде най-малкото трета политическа сила в парламента, събирайки подкрепа от 14%. Вместо това, протестният вот ще се разпилее между старите играчи и пръкналите се 6-7 нови партии, движения и коалиции.
Социолозите от „Алфа Рисърч" измериха подкрепа от 21.9 на сто за ГЕРБ срещу 17.4 на сто за БСП. ДПС запазва твърди позиции от 4.8 на сто, а „България на гражданите" се смъква от 5.6 на 3.9 на сто - точно на границата за влизане в парламента.
28 на сто от участвалите в проучването все още не са решили дали и за кого да гласуват, което обещава изненади по време на кампанията за предсрочния вот на 12 май.
Ако изборите бяха днес, при около 55-57% избирателна активност или около 3.5 млн. гласове, ГЕРБ би могъл да вземе около 35-38 на сто от действителните гласове, БСП - около 30 на сто. Атака и ДПС биха взели по една десета от гласовете, а "Движение България на гражданите" - 4-5% (изследването е правено преди да започне разколът в редиците на партията на Кунева, предизвикан от реденето на листите - бел.р.).
Независимо от разцеплението сред площадните водачи, българското общество запазва значим протестен потенциал. 55% от анкетираните одобряват изцяло "гласа на улицата", 38% - частично, а 36% декларират готовност да излязат на протест.
Внушително мнозинство - 92 на сто - застава зад исканията с икономическа насоченост, което обяснява защо партиите, залагащи на икономически послания, бележат ръст в рейтинга си.
Поради същата причини като по по-важни резултати от протестите се възприемат намаляването на цените на тока и проверките в електроразпределителните дружества (67%), отколкото предизвикването на предсрочни избори (47%).
Все пак, ГЕРБ успява да увеличи преднината си пред БСП на 4.5%, докато най-силен ръст има в подкрепата за „Атака" - от 1.9% на 5.5%. Положителните новини за ГЕРБ се дължат частично и на оставката на Бойко Борисов, която сплоти партийните редици и членска маса.
Изследването показва още, че социалистите губят както центристки избиратели със средни и високи доходи, така и подкрепа сред най-бедните слоеве на обществото, които се ориентират към протестните партии.
От останалите партии съюзът на ДСБ и „Единство" на бившите седесари Мартин Димитров и Надежда Михайлова, какво и НФСБ, са в най-добри позиции за преминаване на 4%-та бариера.
Въпреки това, Борисов влиза в предизборната кампания с 25% доверие срещу 44% недоверие, а Станишев - съответно с 20% на 48%. И при двамата рейтингите спадат.
Положителен баланс е налице единствено в отношението към президента Росен Плевнелиев - 32% от одобрение срещу 19% неодобрение.
