Президентът Георги Първанов подписа Указ за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Според Първанов законът е претърпял сериозна еволюция спрямо първоначалния вариант, което показва волята на законодателя да търси баланс между защитата на обществения интерес и защитата на индивидуалните права и свободи.
В резултат на дискусията в пленарната зала, както и на активността на гражданското общество, проследяването на трафичните данни бе ограничено до предотвратяването и разкриването на тежки престъпления, както и на компютърни престъпления.
В коментар към указа държавният глава изтъква, че фактът, че не всички компютърни престъпления са тежки, позволява да се застъпват позиции, че разрешеният достъп до данни за тях накърнява буквата на Конституцията.
Ограничението за използването на трафичните данни обаче само за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления, за каквото продължават да настояват някои граждански структури, би затруднило борбата със сериозни престъпления като детската порнография, присвояването на самоличност и още някои, които, макар и да не са тежки според българското законодателство, са грубо посегателство срещу правата на личността.
Това би означавало да се накърни не буквата, а духът на Конституцията, което не бива да се позволява, категоричен е Първанов.
Според държавния глава по-удачно би било разрешенията за проследяване на трафичните данни да се дават от по-високо ниво в съдийската йерархия, отколкото законодателят е предвидил.
По настояване на ГЕРБ в закона беше записано, че разрешенията за проследяване се издават от шефовете на районни съдилища или упълномощени от тях съдии. Досега това се правеше само от председателите на окръжни съдилища - 28 магистрати. С новите промени броят на магистратите, които имат право да разрешават следенето в Интернет, се разширява до близо 800.
