Върховният административен съд потвърди решение на Комисията за защита на конкуренцията от декември 2008 г., с което на „ЧЕЗ Електро България" АД и „ЧЕЗ Разпределение България" АД бяха наложени санкции за налагане на нелоялни търговски условия и ограничаване на търговията във вреда на потребителите.
Наложената от КЗК глоба бе в размер на 1,1 млн. лева, но съдът потвърди две от петте наложени санкции и общият размер на глобата спадна до 250 000 лева.
Съдът потвърди, че е противозаконно събирането на лихва върху прогнозните стойности на потребената електроенергия.
Прогнозните сметки не отразяват точния размер на задължението за действително дължимата стойност на услугата, а в края на тримесечния период не се установява размерът на потреблението за всеки отделен месец.
Задълженията за заплащане на електроенергия през двата месеца, през които не се отчитат електромерите, не са установени по размер и следователно върху тях не следва да се начислява лихва.
Според съда не е предвидена и възможност за потребителите за пропорционално възстановяване на размера на заплатените лихви, в които не се извършва отчитане, ако в края на тримесечния период прогнозната сума е по-висока от реално дължимата.
ВАС потвърди и установеното от КЗК нарушение за избора на „ЧЕЗ Лабораторис България" ЕООД за извършване на „последващата проверка на електромерите". Според съда възлагането на проверка на предприятие от същата компания не може да гарантира обективност.
Според съда ЧЕЗ се възползва от монополното си положение и влияе на пазара чрез непазарни механизми.
От друга страна, според съда, няма злоупотреба при определянето на цена за възстановяване на прекъснато електроснабдяване, въвеждане на тримесечно отчитане на консумираната електроенергия, както и прекъсване на електрозахранването. Това е така, защото цената за възстановяване на електроснабдяването е предмет на регулиране от ДКЕВР.
Въвеждането на тримесечно отчитане е предвидено в Общите условия на ЧЕЗ, а преценката дали е спазен редът за въвеждането му, постигнат ли е баланс на интересите и каква е неговата икономическа ефективност, е възложена единствено на ДКЕВР.
Относно прекъсванията на електрозахранването съдът посочва, че дори и да са в нарушение на лицензионните задължения на дружеството, те не са нарушение на забраната за експлоатативна злоупотреба.
