Натовски войници и руски солдати удряха днес крак по паветата на Червения площад - на парад, не в съвместно учение, в памет на воювалите рамо до рамо срещу общ враг преди 65 години, във Втората световна война. Репетициите от 30 април до 5 май научиха всички да маршируват по руския стандарт - 110-120 крачки в минута.
Тази война ни направи силна нация, заяви президентът Дмитрий Медведев в обръщението си. По думите му отбраната на Москва и Ленинград, Сталинградската битка, Курската дъга не са просто етапи от тази война. "Това е кръв и сълзи, болката от поражението и радостта от победата, раните и смъртта на бойни другари. И един избор - или да победим, или да станем роби", каза Медведев.
За парада дойдоха и около 3000 участници във Великата Отечествена, както наричат в Русия войната. Редиците на ветераните вече са пооредели - в страните от бившия СССР живеят по-малко от 900 000 участници във войната, от които близо 400 000 - в Русия. В Москва броят им е около 136 000. Всички те вече са над 80-годишни.
Войски на четири държави от НАТО за първи път маршируваха в Москва на днешния 9 май, под стените на Кремъл, на тържественият парад в чест на 65-ата годишнина от победата във Великата Отечествена война. Рота барабанчици и групи, понесли знамената на Русия, Знамето на Победата, знамето на въоръжените сили на Руската федерация откриха парада.
След тях минава почетният караул на трите вида войски - сухопътните, военно-въздушните и военно-морските, последвани от три роти руски войници, облечени в униформите на пехотата, ВВС и ВМФ от времето на Втората световна война.
11 500 дефилират, 1000 от тях изпратиха някогашните съюзници
В парада на Победата в Москва участват представители на армиите от бившите съветски републики - Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркмения, Украйна и Молдова, както и военни от САЩ, Великобритания, Франция и Полша. Командирът на батальона от Туркменистан е на гърба на бял жребец.
Държавите-участнички в антихитлеристката коалиция изпратиха в руската столица по 75 човека. Общо хиляда души участват от съюзниците във Втората световна, в това число и легендарната френска ескадрила „Нормандия-Неман" и американски части от 18-и пехотен полк, чийто боен път е свързан с легендарната среща на съюзниците на река Елба и откриването на втори фронт.
Френският авиационен полк „Нормандия - Неман" е единственият чуждестранен полк, воювал в състава на Съветската армия. Само той сред западноевропейските съединения е награден със съветския орден „Червено знаме" за участие в 900 въздушни боя. Двама от летците, всички от които са били доброволци, са удостоени със званието Герой на СССР.
Великобритания е представена от гвардейците на елитния Уелски полк, а Полша - с почетния караул на полските въоръжени сили. Гвардейците са известни не само с високите си шапки от меча кожа, но и с участието на батальона им в знаменити операции през Втората световна като евакуацията от Дюнкерк през 1940 г. и в десанта в Нормандия през 1944 г.
След тях по площада мина руският президентски полк, както и избрани части от елитните руски военни училища, както и от военно-космическата академия „Можайски" и Московския военен институт по радиоелектроника.
72 минути трае военната „обсада" на Москва по въздух и суша, по време на която през Червения площад минаха общо 11 500 души и военна техника под погледа на руския президент Дмитрий Медведев и министъра на отбраната Анатолий Сердюков.
След марша на бойците от различните родове войска по Червения площад минаха легендарните съветски танкове Т-34, следвани от артилерийски установки СУ-100, 13 бронирани коли „Тигър" и „Дозор", бронетранспортьори БТР-80 и БМП-3 и танкове Т-90А - общо 159 единици бронирана техника.
След изтеглянето им над купола на църквата „Василий Блажени" се явиха бомбардировачите Ту-160, Ту-95МС, Ту-22М3 и изтребителите Су-25, Су-27, МиГ-29 и МиГ-31, както и щурмовите Су-34. Всички те се групираха във формата на „65" и изстреляха трасиращи снаряди в цветовете на руския флаг. Зад тях са 40 хеликоптера Ми- 26, Ми-28Н, Ми-24, Ка-50 и Ка-52.
Проблемите на еврото отказаха Берлускони и Саркози в последния момент
Военни оркестри на САЩ, Великобритания и Франция закриват грандиозния парад, на който присъстват и много държавни глави, сред които и българският президент Георги Първанов. Около 25 световни лидери участват в бляскавото събитие, включително китайският президент Ху Дзинтао, германският канцлер Ангела Меркел и държавните глави на почти всички бивши съветски републики.
Няма да присъства обаче американският президент Барак Обама. Проблемите около еврото и спешните срещи на Еврогрупата през уикенда отказаха в последния момент и френския президент Никола Саркози, както и италианския премиер Силвио Берлускони.
На 6 май бяха изборите във Великобритания, които лейбъристите начело с премиера Гордън Браун изгубиха. Британският премиер също няма да присъства на парада.
Руският премиер Владимир Путин обаче отказа да приеме и принц Чарлз и вицепрезидента на САЩ Джо Байдън на Червения площад, съобщи преди ден "Гардиън". Заради изборите от британското външно министерство предложили вместо Браун в Москва да отиде принц Чарлс.
Според "Гардиън" Путин ясно показа, че не желае принца в Русия - ясен сигнал за продължаващото напрежение между двете страни относно отказа на Великобритания да екстрадира в Русия Борис Березовски, руски олигарх и медиен магнат. От 2002 г. той не може да напуска Великобритания, тъй като Русия иска екстрадирането му.
Путин отряза и Джо Байдън заради тесните връзки с грузинския президент Михаил Саакашвили, който също не е поканен на парада заради конфликта между Грузия и Русия през 2008 г.
"Гардиън" пише, че Белият дом е в недоумение от действията на Русия. Барак Обама съобщи на президента Дмитрий Медведев, че не може да посети церемонията на Червения площад, но предложи Байдън да заеме неговото място.
Дипломатическите представители в Москва бяха озадачени от внезапното вето на Путин. Според военният анализатор Павел Фелгенхаур Путин е взел решението да не допусне принц Чарл и Джо Байдън до Червения площад самолично.
По думите му Кремъл напоследък е безкомпромисно настроен, придобил самочувствие от последните политически победи. От една страна е замяната на прозападното правителство в Украйна с проруско, а от друга страна е новото правителството в Киргизстан, което е доста по-приятелски настроено към Кремъл от предишното.
Руско-американските отношения се подобриха след убийството на Александър Литвиненко през 2006 г. и последващото експулсиране на руски дипломати от Великобритания. Путин обаче така и не прости на Тони Блеър, който не го уведоми за това, че олигархът Березовски е получил убежище през 2003 г. По тази причина Путин отказва да се среща с висши британски политици.
