Популярният съществуващ консенсус е, че метъл жанрът тръгва от Black Sabbath.
Но дори великата бирмингамска четворка наистина да причинява големия взрив във вселената на тежката музика, това не означава, че първата хеви метъл песен е тяхно дело.
Естествено, именно Ози Озбърн и компания развиват концепцията за интензивна, сурова, мрачна и смразяваща кръвта музика на злото. Но още преди дяволски звучащите рифове да излязат от китарата на Тони Айоми, метълът съществува - макар и в някаква начална, неопределена форма.
Той съществува под формата на отделни песни, богати на дисторшън китари и на яростни, агресивни вокали, а днес се връщаме към тях, за да видим какво представлява най-тежката музика преди появата на Black Sabbath.
Основите, на които стъпва метъл музиката, могат да бъдат открити далеч по-рано още в класическата музика и в композитори като Рихард Вагнер. Но в случая се спираме на конкретни песни, записани в края на 60-те години на XX век.
Става въпрос за периода малко преди Sabbath да издадат дебютния си сингъл Evil Woman в края на 1969 г.
Буквално месеци преди това някои всеизвестни групи, които по начало не свързваме с метъла по никакъв начин, задават посоката, която по-късно толкова други ще последват.
The Beatles - Helter Skelter (1968)
Джон Ленън се шегува, че неговата песен Ticket to Ride е първият хеви метъл запис в историята.
Но ако трябва да свържем ненадминатите Beatles с метъла, се сещаме за композиция не на Ленън, а на Пол Маккартни.
Разюзданото и сурово звучене на Helter Skelter с дисонантните китари, туптящия бас и дерящия се глас на Маккартни ще вдъхновяват тежките групи от Motley Crue до Rob Zombie десетилетия напред.
За 50-годишнината на "Белия албум" на Beatles беше разкрита и още една по-дива версия на Helter Skelter, която прекратява всякакви съмнения, че ливърпулската четворка носи метъл музиката в кръвта си.
Led Zeppelin - Communication Breakdown (1969)
Не една и две песни на Zeppelin могат да попаднат в такъв списък - например Whole Lotta Love и Dazed and Confused също съдържат много метъл в себе си.
Но именно Communication Breakdown с нейния картечен китарен риф и прорязващите вокали на Робърт Плант служи за модел на безброй метъл формации впоследствие.
Година по-късно Black Sabbath издават легендарния си албум Paranoid, оформен именно около такъв тип звучене.
Разбира се, Led Zeppelin не е единствената група от края на 60-те, която въвежда осезаемо по-тежък звук в блуса, но Джими Пейдж, Плант и компания го правят с повече класа и по-голяма скорост от почти всичките си съвременници.
Steppenwolf - Born To Be Wild (1968)
Това не е първият случай на употреба на словосъчетанието "хеви метъл", но повечето музикални фенове го чуват за пръв път именно в евъргрийн хита на Steppenwolf.
Американската група по начало не се слави с възможно най-тежкото звучене, но в случая и ритъмът, и китарите, и дрезгавите вокали поставят основи, върху които по-късно ще стъпят легенди като Judas Priest и Motorhead.
The Jimi Hendrix Experience - Voodoo Child (1968)
Гениален китарист като Джими Хендрикс е способен да отведе блуса в много смела, дива и необуздана посока, с която да го доближи изненадващо много до бъдещите големи метъл образци.
Voodoo Child с прословутия си "уа-уа" китарен ефект и речитативното пеене е сред най-емблематичните песни на Хендрикс, но и сред най-тежките - а основният риф е нещо базово, върху което вероятно всеки метъл китарист в един момент се е упражнявал.
The Stooges - I Wanna Be Your Dog (1969)
Една велика песен, с която Иги Поп и останалите от The Stooges не само разгръщат своята прото-пънк същност, но и дават път на поне още няколко жанра.
Мрачната прогресия на акордите, спускащият се надолу бас, зловещо бръмчащата китара на Рон Аштън - това е образец за изграждане на метъл песен.
Основата отново е блусарска, но тя е изопачена по типичния за Иги Поп налудничав начин, за да се преобразува в нещо различно.
В същия дух действат и Sabbath малко по-късно.
Deep Purple - Mandrake Root (1968)
Първата част на тази епична композиция на Purple носи своята тежест, но в обичайните за края на 60-те рамки на британския блус.
Когато стигаме до инструменталната секция обаче, чуваме една линия, която множество прогресив метъл банди ще последват - и малцина ще достигнат виртуозността на замисленото от Джон Лорд на органа, Иън Пейс на барабаните, Ник Симпър на баса и Ричи Блекмор на китарата.
Mandrake Root остава една от малкото ранни песни на Deep Purple, която групата продължава да изпълнява и по-късно, вече в променен състав.
The Pretty Things - Old Man Going (1968)
Може би името на бандата не ви звучи познато, но само чуйте и ще се убедите, че звучи подозрително близко до Black Sabbath година преди Sabbath да изплуват от ъндърграунда.
Техниката на китариста Дик Тейлър и най-вече гласът на Фил Мей не са никак далеч от това, което впоследствие Тони Айоми и Ози Озбърн ще превърнат в своя запазена марка.
Английската група The Pretty Things преминава през доста стилови промени през годините, но никога не успява да повтори успехите на ранните си песни.
Pink Floyd - The Nile Song (1969)
От Pink Floyd винаги може да се очаква неочакваното, но тази позабравена песен е твърде необичайна дори за тях.
Най-великата прогресив рок група в историята завива в брутално тежка посока в един особен период - малко след като първият лидер на Floyd Сид Барет е изгонен и заменен от Дейвид Гилмор.
Именно Гилмор пее в The Nile Song, която е написана от Роджър Уотърс и е част от саундтрака на филма More, а самата композиция е повече от интересна.
Песента минава през постоянни модулации и сменя шест различни тоналности, за да избухне във финално соло. И като вокали, и като китарен звук Гилмор предлага нещо доста нетипично за себе си с безспорен метъл заряд.
The Crazy World Of Arthur Brown - Fire (1968)
И до днес Артър Браун е помнен с легендарната си песен Fire, която започва меко, но кулминацията я приближава до по-нататъшни метъл еталони.
И това е постигнато в рамките на психеделичния рок, в отсъствието на електрическа китара или бас.
Основен инструмент е Хамонд органът, но заедно с истеричните вокали на Браун, той е достатъчен да създаде зловеща атмосфера, превърнала се в основа на метъл музиката малко след това.
Gun - Race with the Devil (1968)
Вероятно една от най-недооценените песни на 60-те, която толкова години по-късно спокойно можем да определим като шедьовър на прото-метъла.
Британското рок трио Gun определено е изпреварило времето си, но за съжаление се разпада след само три години съществуване и два издадени албума.
