За големите музиканти прескачането през различни стилове обикновено е нещо естествено и нерядко в историята е раждало шедьоври.
Великите затова са велики - защото боравят свободно с музикалния език и са способни да надскачат очакваните рамки и да изненадват приятно феновете си.
Но... не всеки път се получава така.
Дори при най-добрите смяната на жанра крие рискове и може да доведе до тотални разочарования и тежки провали.
Дори емблематични групи в тежката музика са се препъвали, когато са пробвали да сменят посоката - и днес си припомняме точно такива примери.
Хубавото за повечето от тях е, че навреме са се завърнали към това, което умеят най-добре.
Slayer - Diabolus In Musica (1998)
В края на 90-те едни от гигантите на траш метъла Slayer вече не се задоволяват да създават още шедьоври в жанра, който ги е направил велики.
Те искат да се пробват в новата и свежа ню метъл вълна и така се ражда албумът Diabolus In Musica.
Но опитът да се интегрират актуалните музикални тенденции в емблематичното звучене на Slayer се оказва лоша идея и до днес албумът е считан за най-експерименталният, но и един от най-слабите в каталога на бандата.
Китаристът на Slayer Кери Кинг не крие, че е разочарован от музикалната посока на Diabolus In Musica и че не е обърнал достатъчно внимание при създаването на албума, написан предимно от другия китарист Джеф Ханеман.
Kiss - Music From "The Elder" (1981)
Деветият албум на Kiss е толкова злополучен, че голямата американска банда цялостно отказва да го промотира и дори не прави турне с него.
Четиримата от Kiss опитват да се отдалечат от глем рока и вкарват концептуални елементи с оркестър, за да завъртят всичко около фентъзи сюжет за млад рицар, който ще спасява света.
С това групата се надява да се завърне по музикалните върхове, след като в края на 70-те влиянието и продажбите им стабилно спадат.
Но финалният резултат изглежда е ненавиждан от всички, включително от самите музиканти от Kiss. Даже е считан за един от най-лошите рок албуми в историята.
Джийн Симънс, Пол Стенли и компания обаче намират сили да се изправят след провала и да намерят своето място в музикалния пазар през 80-те. В търсене на нова идентичност те премахват характерните за началото на кариерата си гримове, но по-важното е, че следващите им албуми са с по-високо качество от Music from "The Elder".
Motley Crue - Generation Swine (1997)
Когато певецът Винс Нийл се завръща в Motley Crue, глем метъл групата пробва отново да пресъздаде магията от славните си времена през 80-те. Съществува и натиск от техния лейбъл да доближат комерсиалните си успехи от предното десетилетие, но те не откриват вярната формула, за да изпълнят задачата.
Влиянията от Трент Резнър и зараждащия се индъстриъл алтърнатив рок не помагат на Motley Crue да преоткрият себе си, а точно обратното.
Експериментът не се приема добре, защото Generation Swine звучи като закъснял опит да се яхне някаква актуална вълна.
Тук също имаме пример за албум, който самата банда мрази не по-малко от слушателите.
Machine Head - Catharsis (2018)
The Blackening (2007) е широко почитан албум и повечето фенове са съгласни, че след него американската хеви метъл група запазва солидно ниво на продукцията си.
Изключението обаче е Catharsis с решението да вплете рап, хардкор пънк и максимално директни текстове в доста разхвърляните композиции.
Така Machine Head изведнъж зазвучават различно, малко неочаквано и... доста разочароващо. Дотолкова, че двама от групата напускат заради неразбирателство с лидера Роб Флин относно творческите решения в албума.
За щастие, оттогава Флин и бандата се завърнаха с далеч по-силния концептуален албум Of Kingdom and Crown.
Celtic Frost - Cold Lake (1988)
Швейцарската формация е сред най-иновативните групи в тежката музика и е спомогнала за развитието на поне няколко поджанрове на метъла.
Но за четвъртия албум Cold Lake лидерът Том Уориър събира изцяло нов състав и опитва да яхне глем метъл вълната по образеца на групи като Motley Crue.
Така иноваторите от Celtic Frost изведнъж се превръщат в подражатели не само като музика, но и като външен вид.
Това не се приема никак добре от феновете, които бързо ги обявяват за продажници. Cold Lake е не просто провал, но и обида за верните слушатели.
Morbid Angel - Illud Divinum Insanus (2011)
Когато си една от най-дълго задържалите се банди в дет метъла, промените винаги са рискови.
Феновете вече имат ясно изградени очаквания към музиката ти и е много вероятно каквито и да е експерименти да ги отблъснат.
Осмият албум на американците Illud Divinum Insanus е очакван с вълнение заради завръщането на басиста и вокалист Дейвид Винсънт във формацията - но когато албумът излиза, разочарованието е огромно.
Слушателите не са доволни, че Morbid Angel са се насочили в индъстриъл посока и са предпочели да използват дръм машини вместо истински барабани.
Голям брой музикални критици също са безмилостни към Illud Divinum Insanus. Но няколко години по-късно Morbid Angel се завръщат в топ форма с Kingdoms Disdained, който е далеч по-добре приет.
