Селски фънк

„Друго си е нещо чисто българско", подмята Милен Киров и вилицата му небрежно потъва в глинения съд.

Музикантът, който диша (включително и с клавир) в Лос Анджелис от 15 години, се завръща в България. В Другата България. Тази, в която музикалният стил селски фънк още е непознат. Предстои й обаче да научи още днес - 11 ноември, когато е световната премиера на дебюта на Оркестър Мезе - „Селски фънк", арте факт в каталога на Luta Rakia Music.

Двучасовият купон на живо ще е оттатък Големия гьол - в популярния холивудски Key Club, със специални гости David K'noup Tomopoulos, вокалист на мултинационалните авангарадисти Viza, и сръбския китарен маестро Мирослав Тадич. Но до старта на партито има още време. Все още сме в българския часови пояс. С продуцента Иво Христов и художника диджей Иван Шопов (aka Cooh, Баlkansky, Drumkid...) сме потънали в уюта на столична бирария. И хем ни е селски, хем ни е фънки в компанията на Милен Киров.

Човекът, който е съидейник (и събутилник) на светила като Крис Врена (барабанист и продуцент на Найн Инч Нейлс), Пери Фарел - мрачен мозък на Порно Фор Пайръс, Джейн'с Адикшън и Сатълайт Парти, Роби Робъртсън (екс-Дъ Бенд), сина на Рей Манзарек (Дъ Доорс) - Пабло, Стив Фероне (Steve Ferrone)...(последният да затвори вратата). Та този човек пие с нас тази вечер.

„Спомням си, че през май тази година се събудих посред нощ със страхотна мелодия в главата, даже брас секцията беше там. Станах и я записах на диктофона, а финалните й щрихи се появиха в самолета на път за Бостън", разказва Киров за раждането на титулното парче „Селски фънк".

„Главната обединяваща идея в дебютния ни албум с Оркестър Мезе е новият ми музикален поглед към жанрове, които стават доста популярни по света в последните 30 години, а уникалното в случая е, че се опитвам да постигна перфектно балансирана смес между Изтока и Запада, Балканите и Америка, българския фолклор и американските фънк и соул.

„6-членната брас секция не е с познатия звук на цигански духов оркестър. Стремил съм се по-скоро към саунда на класическия фънк и джаз биг бенд на формации като Tower Оf Power, Earth, Wind & Fire и Дизи Гилеспи (Dizzy Gillespie)", казва още Милен.

Музиката е език. Аз не искам да повтарям думите на друг

Дава пълен простор на композиторския и на изпълнителския си талант, воден именно от тази концепция.

"Винаги съм мислил как да извадя най-ценното от традицията на която и да е музика - без да я предъвквам. Как за стане така, че тишината да е на най-правилното място. Как да сблъскаш две култури така, че да не унищожиш едната от тях.", споделя музикантът.

"Селски фънк" е премиера и на едноименния стил, създаден от нас с Оркестър Мезе". „Ние използваме добре познати музикални идеи, разбъркваме ги и ги поднасяме по доста различен начин, като "фънк" в случая се отнася както до американския стил, така и до всички останали танцувални елементи в нашата музика, а пък е „селски", защото всички ние сме деца на Земята и се обръщаме към нея да ни захрани с най-истинските неща в живота. Не само с храна и история за отминали времена, а и с фолклор, който от своя страна дава гориво на нашия музикален микс.

Пианото е твърде сериозен инструмент. Не ти ли беше малко трудно - и в буквалния, и в преносния смисъл, да седнеш зад него едва 3-годишен?

При това започнах с класика (смее се). Но всичко (става сериозен) е въпрос на мотивация. Баща ми и майка ми - също музиканти, винаги са ме насърчавали, те ме дадоха на педагог по пиано в Пловдив. Никога не съм се съмнявал, че ще се занимавам професионално с музика. Тоест - не съм имал избор дали ще бъда музикант. Въпреки че като всички мои връстници, футболът ме дърпаше навън. Постепенно навлязох в материята, появиха се и влиянията - класика, западна поп, рок и джаз музика, и фолклор. На 6 вече акомпанирах на пианото, на 11 минах на синтезатор.

Свириш и на акордеон...

По-скоро имитирам, че свиря заради звука. Като малък баща ми вадеше гъдулката, а аз трябваше да му партнирам с акордеона. Спомням си един смешен случай, когато двама души опъваха акордеона, пък аз свирех на него като на пиано. Но сега, за записите в Калифорния, донесох и двата акордеона.

Изкушенията

Първата му самостоятелна изява е в залата на Музикалната академия в Пловдив. Милен е на 10. Две години по-късно той се забърква с цели групи. Работата с по-многобройни музикални организми обаче само го кара да мисли... още по-самостоятелно.

Изкушен е в еднаква степен и от електрическите, и от акустичните търсения. Но не всичко в коктейла от чувства и импровизации е Бил Евънс и Хърби Хенкок или български фолклор. Милен естествено минава и през задължителния за тази възраст - особено в България, метъл период. „Яко Слейър!", спомня си с усмивка.

В същото време открива блуса. Истинската магия от делтата на Мисисипи - Джон Лий Хукър, Отис Спен, Рей Чарлс и Биг Бил Брунзи, и детето на ритъмния блус - рокендрола, в лицето на Литъл Ричард. ("Изучавал съм го как "бръмчи" на пианото".)

Купонът на фънка също не закъснява. А и просветлението от соула. „Просто откачих, когато чух за първи път Стиви Уондър (Stevie Wonder) по радиото. Бяхме с един приятел. Полудяхме, ти казвам, от тоя груув. Започнахме да скачаме из стаята, и няма да забравя как счупих ключа на гардероба", спомня си Милен, който днес вече е свирил с един от тромпетистите и един от басистите на своя кумир. И понеже сме на „черна" вълна, да се отбием за малко в една американска църква, където нашият човек озвучава със спиричуъл и госпъл хор от 100 души.

Млад, кадърен и нахакан, българинът не само свири със светила от почти всички сцени, но и сам преподава - на 140 студенти в три различни университета - пиано, композиция и теория.

Оркестър Мезе

Основава го през февруари 2010 първоначално като Балкански духов фънк ансамбъл към Калифорнийския институт по изкуствата (CalArts). Групата се отделя от тази институция по-късно, като приема името Оркестър Мезе и набира популярност и фенове не само в Калифорния, но и по света.

В бенда, пардон - оркестъра (да не ги повишавам, че току-виж навирили носовете!), са 10 момчета, сред които и братът на Милен - Пламен (барабани), и певицата от Италия Хана Ариста. „Страхотни купонджии, адски шумна и весела банда, брас секцията направо отвява", хвали ги Милен.

Едно от първите парчета, които Милен композира, е именно „Люта ракия" - съвместно дело с Мирослав Тадич (Miroslav Tadic). Песента дава име на единия от лейбълите, за които Киров работи. Другият също носи достатъчно изразителното название - „Руйно вино", а "Полегнала е Тодора" също е от парчетата, без които не минава купон в "американския" дом на Киров.

„Събираме се често. Организирам на оркестъра т.н. Балкански вечери, аз готвя. Българи, американци, румънци, турци - всички се омешваме на балкански мезета и балканска музика. То ние и по концертите сме така. Викаме на публиката: Ние сме вашето мезе. Ние вървим много добре с пиене и обратното - пиенето върви много добре с Оркестър Мезе", доверява Милен.

Добре де, и все пак кое - люта ракия или руйно вино?

Ъ-ъ-ъ... Абе пия ги и двете. Но не заедно.