Изглежда най-сигурната гаранция за хит тези дни е да включиш съкращението feat. някъде в кредитите на песента. През изминалата година най-продаваните песни бяха именно колаборации и артисти като will.i.am, Авичи и Калвин Харис очаквано продължиха да оглавяват класациите, канейки гост звезди за вокалисти.
Но по-забележителното беше, че Disclosure, Naughty Boy, Rudimental и други подобни групи помогнаха за изгряването на млади певци като направиха съвместни песни с тях.
Така се изстреляха кариерите на Сам Смит (който пее в La La La на Naughty Boy и в Latch на Disclosure), Ела Ейре (Waiting All Night на Rudimental и Think About It на Naughty Boy) и MNEK (Spoons на Rudimental и Hold On на Дюк Дюмонт), като Сам Смит дори взе отличието на критиката на наградите БРИТ.
Най-евтино за лейбълите
Но защо точно сега се задейства моделът с младите гост вокалисти? Всеизвестно е, че заради моментното състояние на индустрията няма как да се повторят райските времена, когато се влагаха милиони в непознати имена.
Днес всеки лейбъл предпочита да инвестира в изпълнител, който вече може да бъде чут по всички радиа, пък дори и със статут на гост вокалист.
„По-лесно е за лейбълите да вземат някой без да влагат много пари в него", казва Амир Амор, част от хитовата четворка Rudimental. "Ако той е гостуващ изпълнител в нечия песен, лейбълът всъщност въобще не плаща, а само печели от него".
Чрез този модел 19-годишната Ела Ейре се появи в сингъла на Rudimental Waiting All Night, оглавил редица класации по света (и превърнал се в най-пусканата песен в българския ефир за 2013-а).
Джеймс Мерит от мениджърския екип на Ейре признава, че тя никога нямаше да стигне дотук без подкрепата на Rudimental. "През цялото време планът беше тя да тръгне като гост вокалист", казва той. „Най-вече защото в настоящето лейбълите не искат да поемат рискове.
Преди 20 години те подписваха с много изпълнители - беше като да хвърлиш купчина лайна по стената и да разчиташ нещо да се залепи. Сега бюджетите са много по-малки".
90-те няма да се върнат
Дебютният албум на диджея Naughty Boy включваше 14 гост вокалисти. Чрез серия от колаборации той успя да утвърди и име като Емели Санде, преди да продуцира по-голямата част от първия й албум.
„Днес имаш хора като мен, Rudimental и Disclosure, които общо взето не сме разпознаваеми лица, тъй че това е промяна в законите на музикалния бизнес. Потребителите на музика вече не искат задължително разпознаваемо лице. Но на нас ни трябват певци и мисля, че това е нещо прекрасно за онези от тях, които тъкмо прохождат".
Не всички обаче са толкова позитивно настроени към тази тенденция. Адио Марчант ( известен с псевдонима Bipolar Sunshine) също направи обща песен с Rudimental, но я възприема само като „забавен експеримент" и принципно е против подобни неща.
„Все едно снижаваме критериите си и казваме „Добре, щом този е направил много колаборации и дуети, значи е страхотен". Но в моите очи това не означава, че си страхотен - означава само че си направил много колаборации."
Самият Naughty Boy също осъзнава, че зад практиката стои една подчертана липса на търпение от страна на лейбълите. „Иска ми се да бях влязъл в музикалния бизнес още през 90-те", откровен е той.
Да, днес нещата са различни, но възможностите отново са налице - довчерашните гост изпълнители получават златен шанс да реализират успешна солова кариера. За Сам Смит, Ела Ейре, MNEK и останалите истинската работа започва през 2014 г.
