В момента, когато петте най-добри албума в световните класации са дело на жени, медиите обявиха, че очевидно е настъпил техният момент. А какво всъщност слушаме в последните години?
След 2006 г., когато излизат хитовите албуми на Лили Алън и Ейми Уайнхаус, се появиха многобройни статии в медиите, представящи идеята за възраждане на женското влияние в поп музиката - въпреки че липсва особена аргументация за подобни твърдения. През последните години поп музиката почти не се е променила.
А при появата на Лейди Гага през 2008 г. на голямата сцена, тези теории намират все повече подкрепа, въпреки очевидната липса на развитие.
Ако вярвате на медиите, то трябва да приемете, че се е появил нов жанр в музиката: женският. Той включва толкова много изпълнителки, с различно ниво на талант и частични успехи в класациите. Но събрани заедно, те изглеждат невероятно силни и влиятелни. Новото поколение звезди е факт и има все нови и нови попълнения.
Не е никак чудно, че ситуацията в момента е такава поради изключителните албума на Уайнхаус и Дъфи през 2007 г. От този момент нататък компаниите решават, че това е бъдещето на комерсиалната музика и започват да изграждат новите си звезди.
И успехите им не закъсняват, което означава, че няма причина да не продължат с тази политика - докато не спре да дава резултат.
Друго нещо, което допълнително засилва интереса към жените поп-изпълнителки, е възможността пресата да прибави тяхна снимка до статия за техни успехи, където поп-иконата е много леко облечена. Телата, с които те разполагат, се превръщат в едно от основните им оръжия и им помагат значително да продадат повече копия от албумите си.
Разбира се, има и голям брой мъже, успели да пробият в музикалната индустрия. Но много трудно ще откриете статия в списание, която да обсъжда техните успехи, продажби или пък да обяснява за някаква зараждаща се тенденция, свързана с тях. Наблюдавайки точно обратното положение при другия пол, няма как да не бъде повдигната темата за сексизма в музиката.
Някои биха казали, че жените просто имат способността да се набиват на очи, но как иначе да бъде? При положение, че цялото внимание на медиите е приковано върху тях и те, от своя страна, постоянно ги възхваляват пред нас, публиката.
А през изминалата 2010 г. най-добрите албуми бяха издадени предимно от мъже, което значи, че митът за невероятната доминация на жените през последните години не е напълно верен.
Другото невярно твърдение е, че техните успехи са видими едва през последните няколко години. Жените винаги са имали големи имена на поп-сцената. Просто преди имаше баланс между двата пола и това праваше и самата музика по-разнообразна и приятна.
А дали просто жените не са по-талантливи от мъжете? Да, Бийонсе е изумителна и винаги е била такава. Но последният албум на Канийе Уест също беше брилянтен и заслужава не по-малко овации от нейния.
Горе-долу всяка жена изпълнител има своя еквивалент по величие в мъжки вариант, но това убягва от очите на повечето хора.
Наистина много от женските гласове в момента са много силни, направо фантастични. Но липсата на разнообразие е на път да превърне поп-музиката в един еднообразен, монотонен стил. Затова можем само да разчитаме, че балансът, а заедно с него и справедливостта, ще се завърнат и ще властват дълги години.
