No, bitch, ние не сме Мадона

Да говориш за себе си в трето лице или като бранд е първият признак за самозабравяне. "Реалните съпруги" го правят. Сега, за съжаление, го направи и Мадона, както достатъчно обилно го демонстрира песента й "Bitch I'm Madonna".

Някога Мадона, колкото и фантастична и генерираща скандали да е, просто беше enfant terrible.

Нейната "Мадонност", независимо дали ставаше дума за заигравки с разпятия, лесбийски целувки, прекалено шумно публикуване на книга за секса с мръсни снимки - всичко това беше част от нейната същност.

Тя вършеше, каквото си поиска, без да се налага да ни заявява, че "ето така го прави Мадона".

Но този път сигналът е ясен: във времето на безпощадните социални медии тя най-после трябваше покаже на критиците си, че са й дошли до гуша. И направи песен, в която заявява, че може да прави каквото си поиска, защото "Кучко, аз съм Мадона".

И ако това стане популярен лаф сред гейовете, заклеваме се, ще носим гигантски тапи за уши в баровете.

Фактът, че тя е Мадона, би трябвало да е достатъчен. Всички знаем коя е тя, но самата Мадона изглежда изпитва потребност да изтъква наново позициите си, адекватността и значимостта си.

Може би се е опитала да пререди някого на опашката в магазина, а някой не я е разпознал, все едно.

Тя не е първата попзвезда, която говори за себе си в трето лице (Бритни Спиърс го стори в "Piece of Me", например), но Мадона би трябвало просто да си бъде Мадона, а не да стига дотам, че да опява пред света коя е - в прав текст, заявено в песен.

Сигурно следващата й стъпка ще е да раздава визитки, на които пише "Американско момиче".

Вероятно изведнъж се е притеснила, че младите не я познават, пък и да знаят коя е - изобщо не ги вълнува.

Тя има нов албум, озаглавен "Rebel Heart", в който доста разумно е вкарала талантите от съвременния свят на попмузиката. Но да посветиш цяла песен, за да заявиш на неблагодарните съвременни тийнейджъри кой по дяволите си, изглежда невероятно тъжно.

Песента и целите й звучат като осъдителен упрек за всеки представител на генерацията на хилядолетието, който не е бил роден през златните години на "Material Girl", "Vogue" и дори "Ray of Light".

Тези хора няма как да си спомнят лавината от медийно внимание, която я съпътстваше по това време. Именно те си позволяват да оспорват позицията й на вечната Кралица на попмузиката - позиция, за която Мадона очевидно възнамерява да претендира дори след последния си дъх.

"Bitch I'm Madonna" е версията от 2015 на "Абе ти знаеш ли кой съм аз, бе?!" - и показателно, и също депресиращо на фона й припява Ники Минаж - вероятно защото одобрението на Минаж допълнително ще легитимира Мадона по-младата аудитория.

Отбранителната поза, която Мадона заема в тази неловко егоцентрична песен, е разбираема.

Сегашната попкулкура е кофти място за прочутите хора от миналото, дори за онези с безпогрешен усет за съвременния дух, какъвто Мадона винаги е притежавала.

Медийният цикъл е бърз. Ако някога се ценеше мистериозността и даването на малобройни интервюта за избрани, сега се налага да гостуваш в нощни ТВ-шоута и да качваш в Instagram снимки на изрязаните си нокти.

Мадона е една от най-великите попзвезди на всички времена, но сега трябва да се примирява с неудобния терен на фрагментираната медийна вселена, която е толкова бърза и гладна за нови неща, че изплюва след секунди всеки гений, който излезе от нейния генератор на неудържим гняв.

Основите на нагласата "Кучко, аз съм Мадона" са тотално разбираеми.

Сега Мадона е принудена да се съобразява с онлайн-лийкването на парчета от "Rebel Heart", което тя нарича "абсолютен кошмар" пред Huffington Post. Критиците могат да й "целунат задника", допълва тя - но пък тази й политика не се е променила особено за 30 години.

Темата за възрастта на Мадона - 56 години все пак не са преклонна възраст - започва да се превръща в неприятна шега.

Тя изкристализира най-брутално в онлайн-реакциите, когато падна на сцената на наградите "Брит" в Лондон през февруари, което всъщност изглеждаше доста неприятно. Трябва обаче да й го признаем - тя успя да си довърши песента.

Мадона умно се конфронтира с онези, които я дискриминират заради възрастта й. В стендъп появата си в Tonight Show с Джими Фалън се шегуваше със страстта си към млади мъже.

Но цялата й изява беше толкова несръчна, че се налагаше да "гъделичка" публиката да се смее на нещата, които би трябвало да бъдат смешни.

Да не говорим пък за медийния шум около камикадзе-целувката с Дрейк на Coachella.

Дотук Мадона или подклаждаше, или овладяваше незначителните проблеми с присъщата й дързост, която я прави фантастична.

Тя винаги е била майстор на убийствения поглед към критиците, когато и да са се осмелявали да се изправят срещу нея. Тя изпреварваше толкова рязко различните сексуални и културни тенденции, че реално ги създаваше. И когато има нов албум за промотиране, Мадона е първата, която смазва лагерите на машината за шок и гняв. Тя е най-добрият механик в това отношение в музикалния бизнес.

Но заявлението "Кучко, аз съм Мадона" загатва за разочарование, че не получава уважението, което счита, че заслужава.

Текстът звучи като тежка и безпаметна нощ: с много алкохол и целувки, като яко парти, което е безсрамно безнравствено.

Правилото е "или купонясвай здраво, или се прибирай у дома," научаваме от парчето. "Правим го така, ще ти хареса, не можеш да ни спреш," пее Мадона. "Кой си мислиш, че си?" се редува с "Аз съм яка кучка." И от време на време, в края на строфите: "Кучко, аз съм Мадона."

На което можем да отговорим само: "Ами браво," и "Да, знаем - и какво от това?"

"Bitch I'm Madonna" е продължение на "никой не ме разбира така, както аз самата" като "Shake It Off" на Тейлър Суифт, с коментарите за "хейтърите ще си мразят," което само по себе си е станало рефрен на хората, отхвърлящи критиките от всякакъв вид или тон, независимо дали в тях има хейт или не.

Единият от колабораторите на Мадона - Diplo, коментира пред Huffington Post, че песента е замислена като отговор на критиците, които казват, че тя й е време да се оттегли.

Всъщност, посланието било насочено към всички нас:

"Всеки, който си остава готин и запазва спокойствие въпреки безграничните критики, всъщност е Мадона."

Или, както го твърди Diplo, "Направихме това парче, за да кажем "Майната му, кучко, всички ние сме Мадона.'"

Но дали наистина сме?

Като начало, Мадона няма повод да се оплаква от "безгранични критики". Това, че има група кретени, които са склонни да й се подиграват заради възрастта, надали може да мине в категорията "безгранични критики".

Като се има предвид, че в миналото Мадона водеше война срещу католическата църква, някак си се съмняваме чак толкова да се е издразнила на груби нърдове в Интернет. Въпреки всички критики, които е чула по свой адрес, има много фенове, които си купуват нейната музика, възхищават се на виртуозността й и на разчупващата границите изобретателност.

Но дори и да е критикувана, какво иска да каже с "Bitch I'm Madonna"? Вероятно просто защото е Мадона, е автоматично застрахована от каквито и да било отрицателни мнения? Просто защото е наистина голяма звезда?

Тоест, след като всички сме Мадона и се налага да ни задават неприятни въпроси, стандартната ни позиция би трябвало да бъде: "Ами аз съм си аз, така ми се искаше да направя, така че си гледайте работата!".

Светът, функциониращ по правилата на "Кучко, аз съм Мадона", би изобилствал от конфликти на всякакви нива и би бил дразнещо егоцентричен.

В него всички ще обявяват, че правят каквото им се прииска, без да им пука за другите, но в това няма нищо лошо, защото "Кучко, ние сме Мадона."

Вместо да бъде вдъхновяваща, самоуверена, или дори забавна, "Bitch I'm Madonna" е химн за поколение, което е толкова погълнато от мисълта за себе си и от любовта към себе си, че вярва, че това го имунизира от всякакъв вид въпроси, критики или подлагане на съмнение.

От звезда, която чрез музиката си е оспорвала статуквото, подлагала на съмнение принципите на религията и сексуалността, отстоявала предизвикателно женската сексуалност и превърнала я в масов феномен - сега Мадона е създала собствено замръзнало, самопризнаващо и самовъзхваляващо се кралство на Мадона.

"Bitch I'm Madonna" не звучи забавно или силно, а просто затворено и лишено от атмосфера.

Ако девизът "Кучко, аз съм Мадона" е за всички нас, както казва Diplo, то няма по-тъжна, депресираща, индивидуалистична и егоцентрична изтъркана фраза, характеризираща нашето време. Не ми пука, няма да се ангажирам с теб, няма да ти отговарям, няма да се замислям за това, което казваш, няма да слушам други мнения или да отварям възприятията си за света.

Всъщност "Кучко, аз съм Мадона" е като най-противният и отблъскващ тип пияници: с тях не се спори, те винаги са прави, от своя остров на "аз, аз, аз".

Ако се вслушате в речите им, те са готови да превземат света с голи ръце; мини-диктатори, интересуващи се само от себе си, възхваляващи само себе си, убедени в дареното от бога право да бъдат винаги прави.

Така че не, кучко, не съм Мадона, и се радвам, че "Bitch I'm Madonna" я има, за да ме накара да го осъзная.